Александър Дюма - Колието на кралицата

Една минута, един век продължи ужасното мъчение, преди кралицата да помръдне. Най-после тя стана и като се облегна с две ръце на облегалките на креслото, взе от масата един лист, който треперещите й пръсти изпуснаха няколко пъти. После, движейки се като сянка, без да се чува друг шум освен този от допира на роклята й до килима, тя се приближи до Андре, протегна ръка и й подаде листа, без да пророни дума. Всякакви думи бяха излишни между тези две сърца, не беше нужно кралицата да раздвижва ума на Андре, а Андре не можеше нито за миг да се съмнява в благородната душа на кралицата.

Всяка друга щеше да си помисли, че Мария-Антоанета й дава богата зестра или документ за собственост, или назначение на някаква длъжност в двора.

Андре се сети, че документът съдържа нещо друго. Тя го взе и без да помръдне от мястото си, го зачете. Ръката на Мария-Антоанета се отпусна. Очите й се вдигнаха бавно към Андре.

Андре — бе писала кралицата, — вие ме спасихте. Аз дължа щастието си на вас, животът ми ви принадлежи. В името на това щастие, което ви струва толкова скъпо, ви се заклевам, че можете да ме наричате ваша сестра. Опитайте се, няма да ме видите да се изчервя.

Предавам в ръцете ви това писмо. То е свидетелство за моята признателност, зестрата, която ви давам.

Вашето сърце е най-благородното от всички сърца. То ще ми се отплати за подаръка, който ви предлагам.

Андре на свой ред погледна кралицата. Видя как очите й се навлажниха, как главата й натежа, видя, че чака отговор. Тя прекоси бавно стаята, отиде и изгори в почти угасналия огън писмото на кралицата, поклони се дълбоко, без да пророни дума, и излезе от кабинета.

Мария-Антоанета направи крачка да я спре, да я последва, ала непреклонната графиня остави вратата отворена и отиде при брат си в съседния салон.

Филип повика Шарни, улови ръката му и я сложи в дланта на Андре, докато на прага на кабинета, иззад завесата кралицата гледаше мъчителната сцена.

Шарни си тръгна като годеник на смъртта, когото мрачната годеница отвежда. Вървейки, той виждаше как стъпка по стъпка зад него изчезваше завинаги бледата фигура на Мария-Антоанета. Поне така мислеше. Пред вратата на замъка чакаха две каляски. Андре се качи на първата. Точно когато Шарни се готвеше да я последва, новата графиня рече:

— Господине, мисля, че вие заминавате за Пикардия.

— Да, госпожо — отговори Шарни.

— А аз заминавам за мястото, където умря майка ми, графе. Сбогом.

Шарни се поклони, без да отговори. Конете понесоха Андре самичка.

— Вие оставате с мен, за да ми съобщите, че сте мой враг, нали? — каза тогава Оливие на Филип.

— Не, графе — отговори Филип, — вие не сте мой враг, тъй като сте мой зет.

Оливие му подаде ръка, качи се във втората кола и замина. Останал сам, Филип в мъчително отчаяние закърши за миг ръце и с глух глас каза: „Боже мой, запази ли малко радост на небето за тия, които изпълняват дълга си на земята? Радост — повтори тъжно той, поглеждайки за последен път замъка. — Говоря за радост… Каква полза… На друг живот могат да се надяват само ония, които ще намерят горе сърцата, които са ги обичали. Тук, долу, никой не ме е обичал, нямам дори удоволствието да желая смъртта.“

После хвърли към небето изпълнен с болка поглед, кротък упрек на християнин, чиято вяра е разклатена, и изчезна — като Андре, като Шарни — в последната вихрушка на бурята, която изкореняваше един трон и разбиваше честта и любовта на много хора!

© 1848 Александър Дюма

© 2005 Катя Делибашева, превод от френски

Alexandre Dumas

Le Collier de la Reine, 1848

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009

Издание:

ИК „Труд“, 2005

Художник: Виктор Паунов

ISBN 954-528-510-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10585]

Последна редакция: 2009-03-08 23:39:29

Къси до коленете пристегнати панталони на мода до Френската революция — бел.прев.

Йосиф II, Йозеф II (1741 — 1790) — император на Свещената Римска империя. Управлява заедно с майка си Мария-Терезия от 1764, самостоятелен владетел от 1780; политика на просветен абсолютизъм — бел.ред.

Известният главен готвач на Луи XIV в двореца „Шантили“ се наричал сам майстор на кухнята. Историята гласи, че по време на празненство, организирано от Луи XIV, на което присъствали около 200 аристократи, Вател решава да приготви нова рецепта с риба. За съжаление доставката се забавя, а самият готвач — засрамен и огорчен, че не е задоволил каприза на краля — слага край на живота си, като се пронизва със сабя (на осем места според сведенията). Той оставя бележката: „Срамът е твърде голям“, но по ирония на съдбата в мига, когато се пронизва, рибата пристига — бел.ред.