Александър Дюма - Колието на кралицата

Докато кралят произнасяше тези думи, господин Дьо Шарни се показа на входа на салона. Той чу последните думи на краля и отвърна веднага:

— Моля Ваше величество да извини неволното закъснение на госпожица Дьо Таверне. След смъртта на баща й тя е все на легло. Днес става за пръв път и щеше да бъде вече на разположение на краля, ако не беше припаднала.

— Значи това мило дете е обичало толкова баща си! — каза високо кралят. — Но тъй като си намери добър съпруг, надяваме се да се утеши.

Кралицата слушаше, или по-право чуваше, без да помръдне. Който я проследеше с очи, докато Шарни говореше, щеше да види как кръвта от челото й се оттегляше и тя пребледняваше. Кралят забеляза множеството благородници и духовници, което изпълваше салона, и внезапно вдигна глава.

— Господин Дьо Бретьой — рече той, — изпратихте ли заповедта да изпратят в изгнание Калиостро?

— Да, сир — отговори смирено министърът.

Дори дихание на спяща птица щеше да наруши последвалото мълчание.

— А тази Ла Мот, която се нарича Дьо Валоа — продължи гръмко кралят, — не я ли дамгосват днес?

— Трябва да е станало точно в този миг, сир — отвърна пазителят на държавния печат.

Очите на кралицата светнаха. През салона премина ропот, който се силеше да бъде одобрителен.

— Ще бъде неприятно на кардинала да узнае, че съучастницата му е дамгосана — продължи Луи XVI с упоритост, каквато никога не бяха забелязвали у него.

И с думите „съучастницата му“, отправени към един обвиняем, когото съдът току-що бе оправдал, с думите, които заклеймяваха идола на парижани, с думите, които осъждаха като крадец и фалшификатор един от първите прелати на църквата, един от първите френски принцове, кралят сякаш хвърляше тържествено предизвикателство към духовенството, благородниците, съдилищата, народа, за да запази честта на жена си, с тези думи и с поглед, пламтящ от оня гняв и оная величественост, които никой във Франция не бе почувствал, откакто очите на Луи XV се бяха склопили за вечен сън, кралят обходи всичко наоколо. Нито шепот, нито одобрителна дума посрещнаха отмъщението на краля срещу заговорниците, които искаха да опозорят монархията. Той се приближи до кралицата, която му протягаше двете си ръце в изблик на дълбока признателност.

В този миг в края на галерията се появиха госпожица Дьо Таверне, в бяла премяна като годеница, с бяло като призрак лице, и Филип дьо Таверне, брат й, който й подаваше ръка. Андре вървеше с бързи крачки, със смутен поглед, със задъхани гърди. Тя не виждаше и не чуваше. Ръката на нейния брат й придаваше сила, смелост и я водеше.

Докато годеницата минаваше, множеството от придворни се усмихна. Всички жени заеха място зад кралицата, всички мъже се наредиха зад краля. Съдията Дьо Сюфрен, като държеше за ръка Оливие дьо Шарни, посрещна Андре и брат й, поклони им се и се смеси с групата лични приятели и роднини.

Филип продължи пътя си, без очите му да срещат очите на Оливие, без натискът на пръстите му да предупреди Андре, че трябва да вдигне глава. Когато застана пред краля, той стисна ръката на сестра си, а тя, като събуден мъртвец, разтвори големите си очи и видя Луи XVI, който й се усмихваше благо. Поклони се сред шепота на присъстващите, които по този начин я поздравяваха за хубостта й.

— Госпожице — каза кралят, като я хвана за ръката, — сигурно сте чакали да свърши траурът ви, за да се омъжите за господин Дьо Шарни. Ако не бях помолил да се ускори сватбата, вашият бъдещ съпруг въпреки нетърпението си може би щеше да ви позволи да я отложите с още един месец, защото, казват, вие страдате, което ме натъжава. Но аз трябва да осигурявам щастието на добрите благородници, които ми служат като господин Дьо Шарни. Ако не се бяхте омъжили за него днес, нямаше да присъствам на сватбата ви, тъй като утре заминаваме с кралицата на пътешествие из Франция. Така че ще имам удоволствието да подпиша брачния ви договор и да бъда свидетел на венчавката ви в моя параклис. Поздравете кралицата, госпожице, и й благодарете, защото Нейно величество беше много добра към вас.

През това време той заведе Андре при Мария-Антоанета. Тя се бе изправила с разтреперани колене, с вкочанени ръце. Не посмя да вдигне очи, видя само нещо бяло, което се приближаваше и се кланяше. Беше сватбената рокля на Андре.

Кралят веднага върна ръката на годеницата на Филип, подаде своята ръка на Мария-Антоанета и произнесе високо:

— Към параклиса, господа.

Навалицата мина мълчаливо зад техни величества, за да заеме местата си. Венчавката започна веднага. Кралицата я слушаше, свита на своето столче, обгърнала с ръце главата си. Тя се молеше от цялата си душа, с всичките си сили, отправи към небесата такива пламенни молби, че дъхът от устните й пресуши следата от сълзите.