Александър Дюма - Анж Питу

Тя държеше в ръка клонка от нар, от която в разсеяността си се забавляваше да яде цветовете.

— Вие ли сте доктор Жилбер, господине? — попита баронесата.

— Да, аз съм, мадам.

— Толкова млад, а вече сте си извоювали такава голяма известност. Дали тази известност не принадлежи повече на баща ви или пък на някой роднина, по-възрастен от вас?

— Не познавам друг Жилбер освен мен, мадам. И ако наистина, както твърдите, с това име се свързва някаква известност, имам пълното право да претендирам за нея.

— Послужили сте си с името на маркиз Дьо Лафайет, за да стигнете до мен, господине. Наистина маркизът ни е говорил за вас, за вашата неизчерпаема наука.

Жилбер се поклони.

— Толкова по-забележителна и предизвикваща интерес — продължи баронесата, — понеже, изглежда, вие не сте обикновен химик, лекар като останалите и сте изследвали всички тайни на науката за живота.

— Както виждам, мадам, господин Дьо Лафайет ме е представил едва ли не като магьосник — отвърна Жилбер, усмихвайки се, — а не се съмнявам, че той е в състояние и да го докаже, стига да пожелае.

— Действително, господине, разправял ни е за невероятните изцеления, които сте извършвали, било на бойното поле, било в американските болници, на безнадеждни пациенти. Генералът ни каза, че сте ги довеждали до мнима смърт, приличаща дотолкова на истинската, че понякога тя е оставала излъгана.

— Тази мнима смърт, мадам, е резултат от една почти непозната наука, поверена днес в ръцете на неколцина последователи, ала която непременно ще се разпространи.

— Говорите за месмеризма, нали? — попита мадам Дьо Стал.

— Да, точно така, за месмеризма.

— От самия учител ли сте вземали уроци?

— Уви, мадам, самият Месмер 221 221 Франц Антон Месмер (1734 — 1815) — германски лекар, създател на теорията за магнетизма (хипнозата), който претендира, че е открил в свойствата на магнита средство за лечение на всички болести — бел.ред. е ученик. Месмеризмът, или по-скоро магнетизмът е древна наука, позната на египтяните и гърците. Тя се е изгубила в океана на Средновековието. Шекспир е загатнал за нея в „Макбет“ 222 222 Първо действие, първа и трета сцена (сцените с Трите вещици) — бел.фр.изд. . Юрбен Грандие 223 223 Юрбен Грандие (1590 — 1634) — френски духовник, обвинен в магьосничество и изгорен жив — бел.ред. я е преоткрил и е умрял, защото я е преоткрил. Но великият учител — моят учител — е граф Дьо Калиостро 224 224 Джузепе Балзамо, граф Дьо Калиостро (1743 — 1795) — италиански авантюрист, прекосил Европа, изключително популярен във френския двор. Свързан с окултистките и масонските движения, компрометиран в аферата с колието на кралица Мария-Антоанета, той е експулсиран от Франция в Италия, където е осъден на смърт като масон (1791), след което смъртната присъда е заменена с доживотен затвор — бел.ред. .

— Този шарлатанин! — възкликна мадам Дьо Стал.

— Мадам, внимавайте, съдите като съвременниците, не като потомците. На този шарлатанин дължа науката си, а светът може би ще му дължи свободата си.

— Така да бъде — каза мадам Дьо Стал, усмихвайки се. — Аз говоря, без да познавам нещата. Вие говорите, познавайки ги — вероятно е вие да сте прав, а аз да греша… Да се върнем обаче на вас. Защо сте били толкова време далеч от Франция? Защо не сте дошли, за да заемете мястото си до Лавоазие 225 225 Антоан Лоран дьо Лавоазие (1743 — 1794) — френски химик, член (1768) и председател (1785) на Парижката академия на науките, един от създателите на химията. Личност с материалистични и либерални възгледи, но като бивш данъчен откупчик, по време на революцията е гилотиниран. Две години по-късно е реабилитиран — бел.ред. , до Кабанис, до Кондорсе, до Байи и до Луи?

При последното име Жилбер се изчерви едва забележимо.

— Имам още много да уча, мадам, за да се наредя сред учителите.

— Ето ви, най-сетне, ала в лош момент за нас. Баща ми, който би бил щастлив да ви услужи, е в немилост и отпътува преди три дни 226 226 Уволнен на 11 юли, Некер заминава веднага за Холандия с двама офицери телохранители, на които е заповядано да го следват чак до границата (Сен При, „Спомени“, с. 230) — бел.фр.изд. .

Жилбер се усмихна.

— Мадам — рече той, навеждайки се леко напред, — изминаха шест дни, откакто по заповед на барон Дьо Некер бях затворен в Бастилията.

Мадам Дьо Стал се изчерви на свой ред.

— Господине, вие наистина ми казвате нещо, което силно ме изненадва. Вие в Бастилията!