Александър Дюма - Анж Питу

— Мадам — отвърна Жилбер, — ако господин баща ви можеше да ме чуе оттук, ако можеше да узнае, че аз съм човекът, изпратил на краля тайния мемоар, озаглавен „За състоянието на идеите и прогреса“, сигурен съм, че щеше да се появи на мига и да ми каже: „Доктор Жилбер, какво искате от мен? Говорете, слушам ви.“

Жилбер не бе довършил, когато една врата, скрита в пано, рисувано от Ван Ло 227 227 Фамилия френски художници от холандски произход, творили през XVIII век. Автори на портрети, на библейски и митични сцени, на монументални произведения с религиозен характер — бел.ред. , се отвори безшумно и барон Некер се появи усмихнат на последното стъпало на малка вита стълба, в горния край на която се виждаше да струи светлината на лампа.

Некер тръгна към Жилбер, като му подаде ръка и каза:

— Ето ме, господин Жилбер. Какво искате от мен? Слушам ви.

И двамата седнаха.

— Господин барон — поде докторът, — току-що чухте една тайна, която ви разкрива моите мисли. Аз бях този, който преди четири години изпрати на краля мемоар върху общото положение в Европа. Аз бях този, който след това изпращаше от Съединените щати различни коментари, които той е получил, върху въпроси, свързани с помирението и вътрешната администрация, повдигани във Франция 228 228 Дюма има предвид кореспонденцията, която господин Дьо Пезе е изпращал анонимно на краля. Виж „Луи XVI и Революцията“, глава III — бел.фр.изд. .

— Коментари, за които Негово величество — отвърна господин Дьо Некер, леко навеждайки се напред — винаги ми е говорил с дълбоко възхищение и неприкрит ужас.

— Да, понеже те казваха истината. Дали защото истината беше страшна за слушане тогава и тъй като днес тя е станала факт, е още по-ужасяваща за гледане?

— Това е безспорно, господине — съгласи се Некер.

— Кралят показа ли ви тези коментари? — попита Жилбер.

— Не всички, господине. Само два. Единият се отнасяше за финансите — и вие бяхте на моето мнение, с малки различия. Но бях много поласкан все пак.

— Това не е всичко. Имаше един мемоар, в който го предупреждавах за конкретни събития, които се случиха.

— А!

— Да.

— И кои са те, господине, ако обичате?

— Ще ви спомена две от тях — първото е задължението един ден да ви отпрати срещу известни поети ангажименти.

— Вие сте предсказали изпадането ми в немилост?

— Съвършено вярно.

— Това е едното събитие. А другото?

— Превземането на Бастилията.

— Вие сте предугадили превземането на Бастилията?

— Господин барон, Бастилията бе повече от затвор на монархията, тя беше символът на тиранията. Свободата започва с разрушаването на символа. Революцията ще свърши останалото.

— Давате ли си сметка за сериозността на онова, което ми казвате, господине?

— Разбира се.

— И не се страхувате да излагате открито подобна теория?

— От какво да се страхувам?

— Да не ви сполети някакво нещастие.

— Господин Некер — рече Жилбер с усмивка, — когато човек излиза от Бастилията, той не се бои от нищо.

— Вие излизате от Бастилията?

— Току-що.

— И защо сте били в Бастилията?

— Вас питам за това.

— Мен?

— Да, вас.

— Но защо мен?

— Защото вие сте наредили да ме затворят.

— Наредил съм да ви затворят в Бастилията?

— Преди шест дни. Както виждате, не е било много отдавна и би трябвало да си спомняте.

— Не е възможно.

— Разпознавате ли подписа си?

И Жилбер показа на бившия министър затворническия регистър и приложената към него заповед за арест.

— Да, естествено — каза Некер, — ето я заповедта за арестуване. Вие знаете, че ги подписвах във възможно най-ограничен брой и че този възможно най-ограничен брой все пак достигаше четири хиляди годишно. Освен това в момента на напускането си забелязах, че са ме накарали да подпиша няколко празни заповеди. За голямо съжаление, господине, вашата е била една от тях.

— Това ще рече, че не бива по никакъв начин да ви приписвам моето задържане?

— Несъмнено не бива.

— Но в края на краищата, господин барон — добави Жилбер с усмивка, — вие разбирате любопитството ми. Трябва да знам на кого дължа затворничеството си. Затова бъдете така добър да ми кажете.

— О, няма нищо по-лесно! От предпазливост никога не оставях писмата си в министерството и всяка вечер ги донасях тук. Тези за месеца са в чекмедже „Б“ на този шкаф. Да потърсим във връзката буквата „Ж“.

Некер отвори чекмеджето и извади една огромна връзка, която съдържаше може би петстотин-шестстотин писма.