Александър Дюма - Анж Питу

— Чуйте ме, господине. До самия трон има един голям враг на трона. До краля стои един голям враг на краля. Това е кралицата. Горката жена! Забравила е, че е дъщеря на Мария-Терезия 229 229 Мария-Терезия (1717 — 1780) — австрийска ерцхерцогиня от 1740 г., кралица на Унгария от 1741 г. и на Чехия от 1743 г. Съпруга на Франц I, император на Свещената римска империя — бел.ред. , или по-скоро не си го спомня, освен от гледна точка на високомерието си. Тя мисли, че спасява краля, а погубва нещо повече от краля — погубва монархията. Е, добре, значи нужно е ние, които обичаме краля, ние, които обичаме Франция, да се заемем да обуздаем тази власт, да премахнем това влияние.

— Тогава направете каквото ви казвам, господине — останете до мен. Помогнете ми.

— Ако остана до вас, ще разполагаме само с един начин на действие. Вие ще бъдете аз, а аз ще бъда вие. Трябва да се разделим, за да тежим двойно повече.

— И какво ще постигнем с всичко това?

— Може би ще забавим катастрофата, ала със сигурност не ще я предотвратим, въпреки че гарантирам за един могъщ помощник, за маркиз Дьо Лафайет.

— Лафайет републиканец ли е?

— Доколкото един Лафайет може да е републиканец. Ако е абсолютно наложително да слезем под нивото на Егалите, нека изберем, послушайте ме, големите благородници. Обичам Егалите, който издига, не и този, който принизява 230 230 Игра на думи: на фр. egalite означава „равенство“; Егалите е прозвището на херцог Д’Орлеан (Филип Егалите, 1747 — 1793 — депутат в Генералните щати (1789) и в Конвента (1792), гласува за смъртта на Луи XVI. Обезглавен по време на революцията) — бел.прев. .

— И вие гарантирате за Лафайет?

— Стига от него да се иска само чест, смелост и преданост, да.

— Е, да видим, какво желаете?

— Едно препоръчително писмо до Негово величество крал Луи XVI.

— Човек от вашата величина няма нужда от препоръчително писмо, той се представя сам.

— Не, устройва ме да съм ваше протеже. В замисъла ми влиза да бъда представен от вас.

— И каква е амбицията ви?

— Да стана един от лекарите на разположение при краля.

— О! Нищо по-лесно. Ами кралицата?

— Веднъж да се добера до краля, нататък е моя работа.

— Ако тя обаче започне да ви преследва?

— Тогава ще направя така, че кралят да прояви воля.

— Кралят да прояви воля? Вие ще бъдете повече от човек, ако го сторите.

— Онзи, който направлява тялото, е голям глупак, ако един ден не стигне до това да направлява ума.

— Но не мислите ли, че ще е лош прецедент да станете лекар на краля, след като сте били затворен в Бастилията?

— Напротив, най-добрият. Според вас не бях ли гонен за философско престъпление?

— Тъкмо от това се страхувам.

— Така кралят се реабилитира, кралят става популярен, вземайки за лекар един ученик на Русо, един привърженик на новите учения, един затворник, излязъл от Бастилията, най-сетне. Накарайте го да оцени подобна възможност още щом го видите.

— Вие винаги имате право. Ала когато се озовете в обкръжението на краля, ще мога ли да разчитам на вас?

— Напълно, докато останете верен на политическата линия, която ще възприемем.

— Какво ми обещавате?

— Да ви предупредя за точния момент, в който ще трябва да се оттеглите.

Некер се взря в Жилбер. После каза с помръкнал глас:

— Действително това е най-голямата услуга, която един предан приятел би могъл да направи на един министър, защото е последната.

И седна до масата, за да пише на краля.

Междувременно Жилбер препрочиташе заповедта за арест, питайки се:

— Графиня Дьо Шарни? Коя ли би могла да бъде?

— Ето, господине — рече Некер подир миг, подавайки на доктора онова, което току-що бе написал.

Жилбер взе писмото. То съдържаше следното:

Ваше Величество би трябвало да има нужда от сигурен човек, с когото да може да разговаря за своите дела. Моят сетен подарък, сетната ми услуга, напускайки краля, е дарът, който му поднасям, и този дар е доктор Жилбер. Достатъчно е да съобщя на Ваше Величество, че доктор Жилбер е не само един от най-именитите лекари в света, но и автор на два мемоара, „Политиката“ и „Администрацията“, които толкова силно впечатлиха Ваше Величество.

Некер не сложи дата на писмото и го връчи на доктор Жилбер, запечатано с обикновен восъчен печат.

— А сега — добави, — аз съм в Брюксел, нали?

— Да, разбира се, извън всякакво съмнение. Впрочем утре сутринта ще получите новини от мен.