Александър Дюма - Анж Питу

— Пазя само писма — продължи бившият министър, — които са от естество да ме освободят от отговорност. Като наредя да арестуват някого, аз си създавам враг. Така че трябва да мога да парирам удара. Обратното би ме учудило. Да видим, „Ж“… „Ж“… ето, да, Жилбер. Това ви е дошло от обкръжението на кралицата, драги господине.

— От обкръжението на кралицата ли?

— Да, искане за заповед за арест на именуващия се Жилбер. Без професия. Очи черни, коси черни. Следва описание. Пътува от Хавър за Париж, толкова. Значи този Жилбер сте вие?

— Аз съм. Можете ли да ми поверите това писмо?

— Не, мога обаче да ви кажа от кого е подписано.

— Кажете.

— От графиня Дьо Шарни.

— Графиня Дьо Шарни — повтори докторът. — Не я познавам, нищо не съм й сторил.

И той бавно отметна глава назад, сякаш за да се порови в паметта си.

— Има освен това и една кратка резолюция без подпис, ала с почерк, който ми е познат. Вижте.

Жилбер се наведе и прочете в полето:

Да се извърши без бавене това, което иска графиня Дьо Шарни.

— Странно — сви вежди той. — Кралицата, ясно, в мемоара ми ставаше дума за нея и за онези там Полиняк. Но тази мадам Дьо Шарни…

— Не я ли познавате?

— Може би я знам под друго име. Впрочем не е изненадващо, сам разбирате, че версайските знатни особи са ми непознати. Петнайсет години отсъствам от Франция. Връщал съм се само два пъти, вторият беше преди близо четири години. Та коя е тази графиня Дьо Шарни, моля?

— Приятелката, довереницата, приближената на кралицата. Обожаваната съпруга на граф Дьо Шарни, красота и добродетел, събрани заедно, с една дума, същинско чудо.

— Е, добре! Аз не познавам това чудо.

— Ако е така, драги докторе, вероятно сте жертва на някаква политическа интрига. Не споменахте ли граф Дьо Калиостро?

— Да.

— Познавате ли го?

— Той ми беше приятел. Повече от приятел, учител, повече и от учител — мой спасител.

— Тогава Австрия или Светият престол са поискали вашето задържане. Вие бяхте писали брошури, нали?

— Уви, да!

— Точно така. Всички тези малки отмъщения сочат към кралицата, както магнитната стрелка към полюса, както желязото към магнита. Съзаклятничили са против вас. Следили са ви. Кралицата е накарала графиня Дьо Шарни да подпише заповедта, за да отстрани подозренията от себе си. И ето че тайната е разкрита.

Жилбер се вглъби за миг.

В съзнанието му изплува мисълта за ковчежето, откраднато от дома на Бийо, в което нито кралицата, нито Австрия, нито Светият престол имаха какво да дирят. Тази мисъл го изведе на правилния път.

— Не — тръсна глава той, — изобщо не е това, не може да бъде това. Но няма значение! Да преминем към нещо друго.

— Към какво?

— Към вас.

— Към мен? Какво ще ми кажете за мен?

— Онова, което чудесно знаете. Че няма да изтекат и три дни, и вие ще бъдете възстановен на старата си длъжност и ще управлявате Франция толкова деспотично, колкото пожелаете.

— Вие вярвате? — попита Некер с усмивка.

— И вие също, след като не сте в Брюксел.

— Е, добре! А резултатът? Защото резултатът е важен — рече Некер.

— Резултатът ли? Вие сте обичан от французите, вие ще бъдете обожаван. Кралицата вече е уморена да гледа как ви обичат и ценят. Кралят ще се умори да вижда как ви обожават. Те ще си създадат популярност за ваша сметка и вие не ще го понесете. Тогава на свой ред ще станете непопулярен. Народът, драги господин Некер, е като изгладнял лъв, който ближе само ръката, която го храни, чиято и да е тази ръка.

— После?

— После ще изпаднете в забрава.

— Аз? В забрава?

— За жалост да!

— И кой ще направи така, че да ме забравят?

— Събитията.

— Вие говорите като пророк, честна дума!

— То е, защото имам нещастието да съм малко такъв.

— Продължавайте, какво ще се случи?

— О! Изобщо не е трудно да се предскаже, понеже онова, което ще се случи, покълва в Събранието. Ще изникне една партия, която спи в момента, не, която бди, но се крие. Тази партия има за водач един принцип и за оръжие една идея.

— Разбирам. Вие говорите за орлеанистката партия.

— Не. За нея бих казал, че има за водач човек и за оръжие популярността. Говоря ви за партия, чието име дори още не е произнесено, за републиканската партия.

— Републиканска партия! Я виж ти!

— Не вярвате ли?…

— Химера!

— Да, химера с огнена паст, която ще ви погълне всички.

— Е, какво пък! Ще стана републиканец. Аз вече съм.

— Републиканец от Женева, отлично.

— Та струва ми се, че един републиканец си е републиканец.