Александър Дюма - Анж Питу

Дьо Уайт бе шейсетгодишен старец; произнасяше с чужд акцент несвързани думи. На въпросите, които валяха, отговаряше, че не знае от колко време е в затвора и по каква причина е бил арестуван. Спомняше си, че е братовчед на господин Дьо Сартин и толкоз. Действително един ключар на име Гюйон бе забелязал веднъж господин Дьо Сартин да влиза в килията на Дьо Уайт и да го кара да подпише някакво пълномощно. Но затворникът бе забравил напълно това обстоятелство.

Таверние бе най-старият от всички, след десет години заточение на островите Света Маргарита беше прекарал трийсет години в Бастилията; това бе един деветдесетгодишен старец с бели коси и бяла брада; очите му се бяха повредили от тъмнината и той виждаше като през мъгла. Когато влязоха в килията му, не разбра какво става; като му заговориха за свобода, само поклати глава; когато най-накрая му казаха, че Бастилията е превзета, рече:

— Охо! Какво ли ще кажат за това крал Луи XV, мадам Дьо Помпадур и херцог Дьо ла Врилиер?

Таверние дори не беше просто луд като Дьо Уайт — той беше идиот. 209 209 Вж. Фернан Бурнон. „Обща история на Париж, Бастилията“, 1893 г.: „Хвърлени в затвора в началото на 1787 г., Жан ла Корез, Жан Бешад, Жан-Антоан Пюжад и Бернар Ларош са били обвинени в изготвяне на фалшиви менителници; Таверние, съучастник на Дамиен, е бил задържан след атентата през 1759 г. (срещу Луи XV — бел.прев.); граф Дьо Уайт дьо Малвил, поразен от лудост, благодарение на Бастилията е избягнал Шарантон (психиатрична болница в Париж — бел.прев.); граф Дьо Солаж, дошъл от Венсен през 1784 г., е бил обвинен в «отвратително престъпление».“ — бел.фр.изд.

Радостта на тези хора бе ужасяваща гледка, тя крещеше за мъст, дотолкова приличаше на уплах. Двама или трима изглеждаха така, сякаш щяха да издъхнат сред този грохот от възгласи, излизащи от сто хиляди гърла — те, които не бяха чували двама души да говорят едновременно от влизането си в Бастилията, те, които бяха привикнали само на ленивите и тайнствени шумове на дървото, пропукващо от влагата, на паяка, тъчащ незабелязано мрежата си с едно потракване, като звук от невидим часовник, или пък на уплашен плъх, който драска и се шмугва в някоя дупка.

В момента, в който се появи Жилбер, ентусиастите предложиха затворниците да бъдат понесени на ръце, което бе прието единодушно.

Жилбер много би искал да избегне тези овации, ала нямаше начин; той бе разпознат, както и Бийо и Питу.

Отекнаха викове: „Към Кметството! Към Кметството!“, и докторът се озова на раменете на двайсет души едновременно.

Напразно се опитваше да се съпротивлява, напразно Бийо и Питу раздаваха на братята си по оръжие най-здравите юмручни удари — радостта и възторгът бяха вкоравили кожата на народа. Ударите с юмрук, с дръжка на пика, с приклад на пушка се струваха на победителите като нежна ласка и само засилваха опиянението.

Така че Жилбер бе принуден да се остави да бъде понесен на щита 210 210 Франкски обичай — издигането върху щит било знак за признаване на крал, на върховен вожд — бел.ред. .

Щитът представляваше една маса, в средата на която бе забито копие, предназначено да служи за опорна точка на триумфатора.

И докторът се издигна над този океан от глави, ширнал се от Бастилията до аркадата Сен Жан, кипящ от бури, чиито вълни носеха сред пики, байонети и оръжия от всякакъв вид и от всички времена затворниците триумфатори.

Но в същото време този страхотен и неудържим океан влачеше една друга група, така сгъстена, че приличаше на остров.

Тази група отвеждаше пленения Дьо Лоне.

Около нея се разнасяха не по-малко бурни и не по-малко ентусиазирани викове от онези, които съпътстваха затворниците, само че това не бяха победоносни възгласи, а смъртни заплахи.

От високото място, на което се намираше, Жилбер не пропусна нито една подробност от потресаващото зрелище.

Единствено той от всички затворници, на които бе върната свободата, беше запазил напълно умствените си способности. Петте дни затворничество представляваха само един мрачен епизод в живота му. Зрението му не бе успяло да угасне или да отслабне в непрогледната тъмнина на Бастилията.

Обикновено битката прави сражаващите се безмилостни само докато трае. Общо взето, мъжете, излизайки от огъня, в който са рискували живота си, са изпълнени със снизходителност към своите врагове.

Ала при големите народни вълнения, каквито Франция е видяла немалко от епохата на Жакерията 211 211 Жакерия — селско въстание, избухнало в Бовези през 1358 г., по време на пленничеството на крал Жан, дало името си на селските бунтове през следващите векове — бел.фр.изд. до днес, масите, които страхът е държал далеч от битката и които нейният тътен е възбуждал, масите, едновременно свирепи и нерешителни, се стремят след победата да вземат някакво участие в тази битка, която не са се осмелили да посрещнат лице в лице.