Александър Дюма - Анж Питу

Миг по-късно той изчезна. Бийо въздъхна, огледа се, видя Питу и се устреми към една кула, викайки:

— Бертодиер.

Един треперещ тъмничар се озова на пътя му.

— Третата в Бертодиер? — попита Бийо.

— Оттук, господине — посочи тъмничарят. — Но вече нямам ключове.

— Къде са?

— Взеха ми ги.

— Гражданино, услужи ми с брадвата си — обърна се Бийо към един жител на предградията.

— Давам ти я — отвърна мъжът. — Нямам нужда от нея, щом Бастилията е превзета.

Бийо грабна брадвата и се втурна по някаква стълба, воден от тъмничаря.

Тъмничарят спря пред една врата.

— Това ли е килията? — искаше да се увери арендаторът.

— Да.

— Затворникът в тази килия доктор Жилбер ли се казва?

— Не знам.

— Доведен е само преди пет-шест дни?

— Не знам.

— Е, какво пък! — тръсна глава Бийо. — Аз ще узная.

И сцепи вратата със силен замах на брадвата.

Тя беше дъбова, ала под ударите на якия арендатор се разлетяха трески.

Вече можеше да се надникне в килията.

Бийо прилепи око до отвора и хвърли поглед в мрака.

На лъча дневна светлина, който проникваше в тъмницата през зарешетения прозорец на кулата, се открояваше силуетът на мъж, прав, леко наклонил се назад, държащ в ръка една от пречките, която бе изтръгнал от леглото си, застанал в отбранителна поза.

Този човек явно бе готов да убие първия, който влезе.

Въпреки дългата брада, въпреки бледото лице, въпреки късо подстриганата коса Бийо го позна. Това беше доктор Жилбер.

— Докторе! Докторе! — промълви арендаторът. — Вие ли сте?

— Кой ме вика? — извърна се затворникът.

— Аз, Бийо, вашият приятел.

— Вие ли сте, Бийо?

— Да! Да! Да! Той е! Ние сме! — разнесоха се двайсетина гласа на мъже, които се бяха спрели на стълбището при страхотните удари, нанасяни от арендатора.

— Кои сте вие?

— Ние, победителите на Бастилията! Бастилията е превзета, вие сте свободен!

— Бастилията е превзета! Аз съм свободен! — извика докторът.

И промушвайки през отвора двете си ръце, той разтърси така силно вратата, та пантите и ключалката едва не се откачиха и едно парче дърво, вече откъртено от Бийо, изпращя, откъсна се и остана в ръцете на затворника.

— Почакайте, почакайте — каза Бийо, който разбра, че второ такова усилие ще изпие силите му, изпълнили го в този момент на превъзбуда. — Почакайте.

И заудря отново.

Наистина през все по-разрастващия се отвор той видя как затворникът се строполява на стола, блед като призрак, неспособен да повдигне тази дървена пречка, паднала в нозете му, и който, подобно на един Самсон 204 204 Според библейското предание след извършването на редица подвизи Самсон станал дванадесетият от „съдиите Израилеви“. Известен с необикновената си физическа сила, която се дължала на дългата му коса. Като му отрязала косите, неговата възлюблена Далила го предала на филистимците — бел.ред. , не бе успял да разтърси Бастилията.

— Бийо! Бийо! — шепнеше Жилбер.

— Да! Да! И аз също, аз, Питу, господин докторе. Нали си спомняте бедния Питу, когото оставихте у леля Анжелик, Питу, който дойде да ви освободи.

— Ама аз мога да мина през тази дупка! — извика докторът.

— Не! Не! — отвърнаха всички гласове. — Почакайте!

Всеки от присъстващите внасяше своя дял във всеобщото усилие — едни, пъхайки лост между стената и вратата, други, разклащайки с лом около мястото на ключалката, трети, блъскайки със стегнати плещи и свити юмруци, — и най-накрая дървото изпращя за последен път, зидарията се разкърти и всички заедно нахлуха като отприщен поток през разбитата врата във вътрешността на затвора.

Жилбер се намери в прегръдките на Питу и Бийо.

Жилбер, малкият селянин от замъка Таверне, Жилбер, когото оставихме потънал в кръв в една пещера на Азорските острови, беше по това време трийсет и четири-трийсет и пет годишен мъж с блед, но не болезнен цвят на кожата, с черни коси и съсредоточен, волеви поглед; никога погледът му не се губеше в неяснота, не блуждаеше в пространството; когато не се втренчваше в някой външен обект, достоен да го прикове, той се обръщаше навътре и ставаше по-мрачен и по-пронизващ; носът му беше прав и се сливаше с челото в непрекъсната линия; под него пренебрежително извитите устни разкриваха ослепителния емайл на зъбите. При нормални обстоятелства облеклото му бе просто и строго като на квакер 205 205 Квакер — от англ. Quaker, „треперещ“ — член на религиозна секта, създадена през XVII век в Англия, разпространена и в Америка — бел.прев. ; но тази строгост граничеше с елегантност благодарение на изключителната чистота и изрядност. Ръстът му бе малко над средния, беше добре сложен; колкото до силата му — невероятно голяма, — току-що видяхме докъде може да стигне в порив на превъзбуда, все едно дали породен от гняв или ентусиазъм.