Александър Дюма - Анж Питу

— Вероятно така ще стане, господине.

— Да разбирам ли, че сте решили да стреляте по народа?

— Не, докато той не стреля по мен. Обещах на пратениците на господин Дьо Флесел. Виждате, че оръдията са изтеглени, ала при първия изстрел от площада срещу моята крепост…

— При първия изстрел, какво?

— Ще се приближа до едно от тези оръдия, до това например. Ще го дотъркалям лично до амбразурата, лично ще се прицеля и лично ще възпламеня заряда с този фитил тук.

— Вие?

— Аз.

— О! Не бих повярвал — каза Бийо, — преди да сте извършили такова престъпление…

— Вече ви заявих, че съм войник, господине, и признавам само дадените ми заповеди.

— Е, добре, гледайте! — арендаторът дръпна Дьо Лоне до една амбразура и му показа последователно с пръст две различни точки: предградието Сент Антоан и булеварда. — Ето кой отсега нататък ще ви дава заповеди.

Той сочеше две черни, плътни и ревящи маси, които, принудени да се огънат във формата на копие от калъпа на булевардите, се извиваха като огромна змия, на която се виждаха главата и тялото, но чиято опашка се губеше в гънките на терена, по който пълзеше.

И цялото гигантско влечуго просветваше в блестящи люспи.

Това бяха двете войски, на които Бийо бе определил среща на площада на Бастилията — едната на Марат и другата на Гоншон.

Те напредваха от две страни, размахвайки оръжие и надавайки ужасяващи викове.

Дьо Лоне пребледня при тази гледка и като вдигна бастуна си, изкрещя:

— При оръдията!

После, приближавайки се към Бийо със заплашителен жест, процеди:

— А вие, нещастнико! Вие, който дойдохте тук под претекст, че ще преговаряте, докато останалите атакуват, знаете ли, че заслужавате смърт?

Бийо забеляза жеста и, бърз като мълния, сграбчи Дьо Лоне за яката и за колана.

— А вие — рече той, повдигайки го от земята, — вие заслужавате да ви запратя през парапета, за да се размажете на дъното на рова. Но, слава Богу, ще ви сразя по друг начин.

В миг един страховит, всеобщ ропот премина по въздуха подобно ураган и господин Дьо Лом, майор в Бастилията, се появи на платформата.

— Господине — извика той, обръщайки се към Бийо. — Господине, за Бога, покажете се. Всичкият този народ мисли, че ви се е случило нещо, и иска да ви види.

Действително името на Бийо, разнесено от Питу в тълпата, се открояваше сред неистовия тътен.

Арендаторът пусна господин Дьо Лоне, който прибра сабята си обратно в бастуна.

После между тези трима мъже настъпи момент на колебание, в който се чуха заплахи и зов за мъст.

— Ама покажете се, господине — настоя управителят, — не че тези крясъци ме плашат, но нека се знае, че съм почтен човек.

Тогава Бийо подаде глава между бойниците, правейки знак с ръка.

Отвред гръмнаха аплодисменти. В известен смисъл това бе революцията, избликваща от върха на Бастилията в лицето на този човек от народа, който пръв тъпчеше нейната платформа като повелител.

— Това е добре, господине — каза Дьо Лоне. — Между нас всичко е свършено. Вие нямате повече работа тук. Искат ви долу — слезте.

Бийо разбра тази сдържаност от страна на мъжа, в чиято власт се намираше, и се спусна по същата стълба, по която се бе качил; Дьо Лоне го последва.

Що се отнася до майора, той остана. Управителят току-що му бе дал шепнешком някои заповеди.

Беше очевидно, че господин Дьо Лоне има само едно желание — парламентьорът да стане колкото може по-бързо негов враг.

Арендаторът прекоси двора, без да промълви нито дума. Той видя мерачите при оръдията. Фитилите димяха на върховете на копията им.

Бийо се спря пред тях.

— Приятели! — каза им. — Не забравяйте, че дойдох при началника ви, за да избегна проливането на кръв, и че той отказа.

— В името на краля, господине — тропна с крак Дьо Лоне, — излезте оттук!

— Внимавайте — отвърна Бийо, — ако ме заставите да изляза в името на краля, ще вляза отново в името на народа.

Сетне, като се обърна към караулното на швейцарците, рече:

— Я да видим, за кого сте вие?

Швейцарците не отговориха.

Управителят му посочи с пръст желязната врата.

Бийо направи последно усилие.

— Господине, в името на нацията! — каза той на Дьо Лоне. — В името на вашите братя!

— На моите братя! Вие наричате мои братя онези, които крещят: „Долу Бастилията! Смърт на управителя й!“ Това са може би ваши братя, господине, но със сигурност не и мои.

— Тогава в името на хуманността!

— В името на хуманността? Хуманността, която ви кара да дойдете да ни изколите, сто хиляди души срещу сто нещастни войници, затворени между тези стени.