Александър Дюма - Анж Питу

Но скоро се умориха да стрелят по безчувствени стени. Изстрелите търсеха плът. Искаха да видят как под оловото избликва кръв, а не прах.

Всеки изказваше мнението си сред порой от викове.

Около оратора образуваха кръг и когато разберяха, че предложението е безразсъдно, се отдалечаваха.

Един колар подхвърли да се построи катапулт по образеца на древните римски машини и да се направи пробив в Бастилията.

Пожарникарите предлагаха да угасят със своите помпи възпламенителите на оръдията и фитилите на артилеристите, без да се усетят, че и най-мощната помпа не ще изхвърли вода на повече от две трети от височината на стените на Бастилията.

Един пивовар, командващ предградието Сент Антоан, чието име 194 194 Сантер — бел.фр.изд. получи оттогава съдбовна известност, предлагаше да бъде опожарена твърдината, хвърляйки по нея масло от мак и от лавандула, което да подпалят с фосфор.

Бийо изслуша всички тези идеи. Най-накрая грабна брадвата от ръцете на един дърводелец и тръгна напред сред град от куршуми, който поразяваше и поваляше хората около него, напластени като житни класове, добра се до малко караулно помещение, съседно на първия подвижен мост, и под куршумите, които свистяха и чаткаха по покрива, разсече веригите и мостът падна 195 195 В „Луи XVI и Революцията“ подвигът е извършен от Луи Турне, бивш войник от полка на дофина — бел.фр.изд. .

В разстояние на четвърт час, колкото продължи това почти безумно начинание, тълпата остана със затаен дъх. При всеки гърмеж очакваха да видят как дръзкият работник се строполява. Тълпата бе забравила за опасността, грозяща самата нея, и мислеше единствено за опасността, надвиснала над този мъж. Когато мостът се срути, тя нададе вой и се втурна към първия двор.

Устремът бе така вихрен, така пламенен, така неудържим, че нямаше дори и опит за защита.

Крясъците на неистова радост известиха на Дьо Лоне за тази първа победа.

Дори не обърнаха внимание, че един човек бе смазан под камарата от дърво.

Тогава, като от пастта на пещера, която осветиха, четирите оръдия, които управителят бе показал на Бийо, гръмнаха едновременно със свиреп шум и пометоха целия двор.

Ураганът от желязо прокара дълга кървава бразда в тълпата; десет-дванайсет мъртви и петнайсет-двайсет ранени осеяха пътя на картеча.

Бийо се бе смъкнал на земята; в миг съзря Питу, озовал се там, без сам да знае как. Момъкът притежаваше бдителен поглед, останал му от бракониерството. След като бе видял артилеристите да доближават запалените фитили, той хвана Бийо за полата на дрехата и бързо го дръпна назад. Ъгълът на стената закри и двамата от този първи залп.

Оттук насетне работата става сериозна. Грохотът е невероятен, а схватката — смъртоносна; десет хиляди пушечни изстрели се разнасят едновременно около Бастилията, по-опасни за обсадителите, отколкото за обсадените. Най-накрая едно оръдие, обслужвано от френски гвардейци, смесва своето ръмжене с чаткането на куршумите.

Това е смразяващ тътен, от който тълпата се опиянява и който започва да плаши обсадените, които се преброяват и съзнават, че никога не ще могат да произведат шум, подобен на този, дето ги оглушава.

Офицерите от Бастилията усещат инстинктивно, че войниците им падат духом; те грабват пушките и стрелят.

В този момент, сред гърма на артилерията и пушечната стрелба, сред рева на тълпата, понеже народът се спуска пак, за да събере мъртвите и да си направи ново оръжие от труповете, които крещят за мъст със зейналите си рани, на входа на първия двор се появява една малка група от буржоа без оръжие; те разцепват множеството и напредват, готови да пожертват живота си, бранени само от бялото знаме, което ги предшества и показва, че са парламентьори.

Това е депутация от Кметството 196 196 „Господата Дьо Корни, Дьо Франконте, Лафльори, Мили, Дьо Бобур, Пико дьо Сент Онорин, Бушрон, Кутанс-Сикс и Дьо Жуанон“, „Луи XVI и Революцията“ — бел.фр.изд. ; там знаят, че военните действия са започнали, и тъй като искат да прекратят кръвопролитието, са принудили Флесел да отправи нови предложения към управителя.

Тези пратеници идват от името на града да призоват господин Дьо Лоне да нареди спиране на огъня и за да запази едновременно живота на гражданите, своя и този на войниците от гарнизона, да допусне сто души от националната гвардия във вътрешността на крепостта.

Ето какво разгласяват парламентьорите по пътя си. Народът, уплашен от начинанието, което е подхванал, народът, който вижда да пренасят на носилки ранените и мъртвите, е готов да подкрепи това предложение; ако Дьо Лоне приеме едно полупоражение, той би се задоволил с половин победа.