Александър Дюма - Анж Питу

— А ако войниците от Бастилията те убият?

— Е, какво! Ще ме убият пред очите на баща ми.

— Да изпукат всички дяволи! Ти си лошо момче, Себастиен, да искаш да направиш така, че да те убият пред очите на баща ти! Да го накараш да умре от мъка в килията си, той, който освен тебе си няма никого другиго на света, той, който толкова те обича! Ти имаш зло сърце, Жилбер.

И арендаторът отблъсна момчето.

— Да, да, зло сърце! — изхълца Питу, обливайки се в сълзи.

Себастиен не отговори.

И докато той мечтаеше, потънал в мрачно мълчание, Бийо се възхищаваше на това бледо седефено лице, на огнения поглед, на тънката и иронична уста, на орловия нос и силната брадичка, които издаваха едновременно благородство по кръв и душевна извисеност.

— Казваш, че баща ти е в Бастилията? — рече най-накрая арендаторът.

— Да.

— И защо?

— Защото баща ми е приятел на Лафайет 128 128 Мари Жозеф Жилбер Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757 — 1834) — френски политик, генерал. Участва във Войната за независимост на Северна Америка. Един от ръководителите на либералните монархисти по време на Френската революция. Командващ Националната гвардия — бел.ред. и Вашингтон. Защото баща ми се е сражавал с оръжие за независимостта на Америка и с перо за независимостта на Франция. Защото баща ми е известен и в двата свята като човек, който мрази тиранията. Защото прокле Бастилията, където другите страдат… И тогава го пратиха там.

— Кога стана това?

— Преди шест дни.

— И къде беше арестуван?

— В Хавър, където току-що бе слязъл от кораба.

— Ти как научи?

— Получих писмо от него.

— Изпратено от Хавър?

— Да.

— И в самия Хавър ли са го арестували?

— В Лилбон.

— Хайде, момче, не ми се цупи, разправи ми всички подробности, които знаеш. Кълна ти се, че или ще оставя костите си на площада пред Бастилията, или ти ще видиш баща си отново.

Себастиен погледна арендатора и като видя, че говори искрено и със сърцето си, омекна.

— Е, добре! — рече той. — В Лилбон успял да напише с молив на една книга думите:

Себастиен, арестуват ме и ме отвеждат в Бастилията. Търпение. Надявай се и работи.

Лилбон, 7 юли 1789 г.

П.П. Арестуват ме заради свободата.

Имам един син в колежа „Луи льо Гран“ в Париж. В името на човечността умолявам онзи, който намери тази книга, да я предаде на сина ми. Той се казва Себастиен Жилбер.

— И после? — попита Бийо, задъхвайки се от вълнение.

— После сложил в тази книга една златна монета, завързал я с връв и я хвърлил през прозореца.

— И?…

— И градското кюре я намерило. Той избрал между енориашите си един як млад човек, комуто заръчал: „Остави дванайсет франка на семейството си, което няма хляб, а с останалите дванайсет иди да отнесеш тази книга в Париж на едно клето дете, чийто баща току-що е бил арестуван, защото твърде много обича народа.“ Младият мъж пристигна вчера по обяд. Ето как научих, че баща ми е бил задържан.

— Е — каза Бийо, — това би могло да ме направи малко по-благосклонен към кюретата. За нещастие не всички са като този. А къде е храбрият момък?

— Замина си снощи. Надяваше се да отнесе пет ливри на семейството си, освен дванайсетте, които бил оставил.

— Хубаво! Хубаво! — закима Бийо, плачейки от радост. — О, народе, в тебе има добрина, нали, Жилбер?

— Вече знаете всичко.

— Да.

— Бяхте ми обещали, че ако ви разкажа, ще ми върнете моя баща. Аз ви разказах, помислете за обещанието си.

— Казах ти, че или ще го спася, или ще ме убият. Сега ми покажи книгата — рече Бийо.

— Ето я. — И момчето извади от джоба си едно томче на „За обществения договор“ 129 129 От Жан-Жак Русо, „За обществения договор, или Принципите на политическото право“ — бел.прев. .

— Къде е написаното от баща ти?

Себастиен отгърна и посочи написаното от доктора. Арендаторът целуна буквите.

— Можеш да бъдеш спокоен — потупа го той. — Ще отида да потърся баща ти в Бастилията.

— Нещастнико! — намеси се директорът, хващайки Бийо за ръцете. — Как ще стигнете до един държавен затворник?

— Като превзема Бастилията, по дяволите!

Неколцина гвардейци избухнаха в смях. Миг по-късно подигравки се посипаха отвред.

— Ама какво толкова е тази Бастилия, моля ви се? — викна Бийо, а очите му мятаха гневни искри.

— Камъни — каза един войник.

— Желязо — каза друг.

— И огън — добави трети. — Внимавайте, храбрецо, може да се изгорите.

— Да! Да! Може да се изгорите — повтори с ужас тълпата.