Александър Дюма - Анж Питу

— Охо! — процеди арендаторът, разклащайки вратата с херкулесовските си ръце. — Арестували са доктор Жилбер. Гадове! Тази малка Катрин май ще излезе права!

— Да, господине — продължи малкият Жилбер, — арестуваха го моя баща, ето защо искам да бягам, да взема една пушка и да се бия, за да избавя баща си.

И думите му бяха придружени от сто разярени гласа във всички тоналности:

— Оръжие! Оръжие! Нека ни дадат оръжие!

При тези викове тълпата, която се бе струпала на улицата, въодушевена от героичен плам, се втурна към вратата, за да даде свобода на колежаните.

Директорът се хвърли на колене между учениците и нашествениците и протегна умолително ръце през решетките на вратата.

— О, приятели мои! Приятели мои! — зовеше той. — Пощадете тези деца!

— Да ги пощадим! — каза един френски гвардеец. — Та това са хубави момчета, които ще бъдат бойци като ангели.

— Приятели мои! Приятели мои! Тези деца са ми поверени от техните родители. Аз отговарям за тях. Родителите им разчитат на мен. Аз им дължа живота си! В името на небето, не отвеждайте тези деца!

Дюдюкания, идещи от дъното на улицата, сиреч от последните редици на тълпата, посрещнаха жалните му молби.

В миг Бийо изскочи напред, опълчвайки се срещу гвардейците, срещу множеството и срещу самите ученици:

— Той има право, това е един свещен залог. Нека мъжете се бият, нека бъдат убивани, Бога ми! Ала децата нека живеят, за бъдещето трябва семе.

Неодобрителен ропот последва тези думи.

— Кой мърмори? — извика Бийо. — Със сигурност не е някой баща. Аз, който ви говоря, видях вчера в ръцете ми да умират двама души. Това е тяхната кръв по ризата ми. Гледайте!

И показа окървавените си дрехи с величествен жест, който наелектризира събралите се.

— Вчера — продължи Бийо — се бих при Пале Роаял и при Тюйлери. И това момче също се би, но това момче няма нито баща, нито майка. Впрочем той е почти мъж.

И посочи Питу, който се поизпъчи.

— Днес — добави Бийо — пак ще се бия, нека обаче никой не казва: „Парижаните не можаха да се справят с чуждите войници, та повикаха децата на помощ.“

— Да! Да! — гръмнаха от всички страни женски и войнишки гласове. — Право говори. Деца, прибирайте се! Прибирайте се!

— О! Благодаря, благодаря, господине — промълви директорът, опитвайки се да хване ръцете на Бийо през решетките на вратата.

— И най-вече пазете добре Себастиен — отвърна арендаторът.

— Мен! Да ме пазят! Уверявам ви, че няма да ме опазят! — извика момъкът, побелял от гняв, бурно съпротивлявайки се на училищните прислужници, които го теглеха навътре.

— Пуснете ме да вляза — рече Бийо, — наемам се да го успокоя.

Тълпата направи път. Арендаторът дръпна Анж Питу и двамата проникнаха в двора на колежа.

Сега трима-четирима гвардейци и дузина войници стояха при вратата и преграждаха пътя на младите бунтовници.

Бийо отиде право при Себастиен и като взе в големите си мазолести длани белите и нежни ръце на момчето, каза:

— Себастиен, познавате ли ме?

— Не.

— Аз съм чичо Бийо, арендатор на вашия баща.

— Познах ви, господине.

— А онзи момък там — додаде Бийо, показвайки спътника си, — познаваш ли го?

— Анж Питу — отговори момчето.

— Да, Себастиен, аз съм, аз съм.

И Питу се хвърли, плачейки от радост, на врата на своя млечен брат 126 126 Ако и Анж, и Себастиен са сукали млякото на Мадлен Питу, Себастиен е по-точно млечен брат на по-малкия брат на Анж Питу, който не се появява повече след „Жозеф Балзамо“ — бел.фр.изд. и училищен другар.

— Е, и? — попита Себастиен, без да се въодушеви. — После какво?

— После ли?… Ако са ти отнели твоя баща, аз ще ти го върна, чуваш ли?

— Вие?

— Да, аз! И всички онези, които са с мен. По дяволите! Вчера си попремерихме силите с австрийците и видяхме паласките им 127 127 По онова време паласките са се носели на гърба — бел.прев. .

— Доказателството е, че аз имам една — вметна Питу.

— Нали ще освободим баща му? — обърна се Бийо към тълпата.

— Да! Да! — ревнаха всички. — Ще го освободим.

Себастиен поклати глава.

— Баща ми е в Бастилията — произнесе той унило.

— Е, и какво? — стисна юмруци Бийо.

— Какво ли? Бастилията не може да се превземе — отвърна момчето.

— Тогава какво искаш да правиш, щом си убеден в това?

— Искам да отида на площада. Там ще се бият. Може би баща ми ще ме види през решетките на някой прозорец.

— Невъзможно.

— Невъзможно ли? И защо? Веднъж, като се разхождах с другари от колежа, зърнах главата на един затворник. Ако видя баща си, бих го разпознал и бих му извикал: „Бъди спокоен, добри ми татко. Обичам те!“