Александър Дюма - Анж Питу

Веднага след оттеглянето на войниците бяха разграбили склада за мебели.

И народът търкаляше към Кметството две малки оръдия.

Камбаните на Нотр Дам, на Кметството, във всички енории биеха тревога. Виждаха се да излизат — изобщо не се знаеше откъде, сякаш изпод паважа — легиони от мъже и жени, бледи, изпосталели, голи, които предния ден бяха викали: „Хляб!“, а днес крещяха: „Оръжие!“

Нямаше нищо по-злокобно от тези орляци от привидения, които от един или два месеца пристигаха от провинцията, безмълвно преминаващи през бариерите и настаняващи се в Париж, самият той изгладнял 123 123 „Ужасяващата мизерия по селата бе подгонила от всички краища стада от изгладнели към Париж; гладът го населяваше.“ Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд. , като арабски вампири в някое гробище.

В този ден цяла Франция, представена в Париж от гладни хора от всички краища, викаше към своя крал: „Дайте ни свобода!“, а към своя Бог: „Наситете ни!“

Пробудил се пръв, Бийо разтърси Питу и двамата се отправиха към колежа „Луи льо Гран“, като се озъртаха наоколо и потръпваха, ужасени от тези окървавени окаяници.

С напредването си към онова, което днес наричаме Латински квартал, колкото повече се изкачваха по улица „Ла Арп“, приближавайки се към улица „Сен Жак“, накъдето се бяха упътили, те виждаха, както във времената на Фрондата 124 124 Фронда — политическо движение във Франция (1648 — 1653) по време на малолетието на Луи XIV, насочено срещу абсолютизма — бел.прев. да се издигат барикади. Жени и деца пренасяха по горните етажи на къщите огромни книги, тежки мебели и ценни мраморни предмети, предназначени да смажат чуждите войници, в случай че дръзнеха да навлязат в криволичещите и тесни улички на стария Париж.

Тук и там Бийо забелязваше по един-двама френски гвардейци в центъра на насъбрали се групи, които самите войници организираха и с невероятна бързина обучаваха в боравенето с пушка, упражнение, което жените и децата наблюдаваха с любопитство и желание и те да овладеят.

Бийо и Питу намериха колежа „Луи льо Гран“ въстанал; разбунтувалите се ученици бяха изгонили учителите си. В момента, в който арендаторът и неговият спътник стигнаха до решетестата врата, учениците я обсаждаха със заплахи, на които слисаният директор отговаряше с ридания.

Бийо обходи с поглед това разбушувано ято и в миг прокънтя гръмкият му глас:

— Кой от вас се нарича Себастиен Жилбер?

— Аз — отвърна петнайсетгодишен момък с почти женствена красота, който с помощта на трима-четирима свои другари влачеше една стълба, за да се изкатери по зида, виждайки, че не може да мине през вратата.

— Приближете се насам, дете мое.

— Какво искате от мен, господине? — попита Себастиен.

— Да не би да искате да го отведете? — викна директорът, изплашен от вида на двамата въоръжени мъже, единият от които — онзи, който се бе обърнал към младия Жилбер, — беше изцапан с кръв.

Момчето от своя страна гледаше с учудване тези двама мъже и се мъчеше, ала без полза, да разпознае млечния си брат Питу, прекомерно порасъл, откакто се бяха разделили, и напълно неузнаваем с войнското снаряжение, което бе нарамил.

— Да го отведа! — сбърчи чело Бийо. — Да отведа сина на господин Жилбер! Да го закарам в тази олелия и да го изложа на някой мръсен удар! О, Бога ми, не!

— Виждате ли, Себастиен — поде директорът, — виждате ли, побесняло момче, че дори приятелите ви не ви искат. Защото в края на краищата тези господа изглеждат ваши приятели. Хайде, господа, хайде, млади ученици, хайде, деца — повтаряше бедният директор, — подчинете ми се. Подчинете ми се, заповядвам ви. Подчинете ми се, умолявам ви!

— Oro obtestorque 125 125 Oro obtestorque (лат.) — „Моля ви, заклевам ви“, Цицерон. „До Марк Целий“ — бел.фр.изд. — каза Питу.

— Господине — изрече младият Жилбер с твърдост, необичайна за дете на неговата възраст, — задръжте другарите ми, ако смятате, че това е за добро, но аз, чувате ли ме, аз искам да изляза.

И се устреми рязко към вратата. Учителят го хвана за ръката.

Ала той, разтърсвайки хубавите си кестеняви коси върху бледото чело, каза:

— Господине, внимавайте какво правите! Аз не съм в положението на другите. Баща ми беше арестуван и затворен. Баща ми е във властта на тираните!

— Във властта на тираните? — изкрещя Бийо. — Говори, дете мое, какво значи това?

— Да! Да! — викнаха децата. — Себастиен има право. Арестуваха баща му и понеже народът отвори затворите, той иска да отворят и затвора на баща му.