Александър Дюма - Анж Питу

— А така! Ама тези проклети драгуни да не са навсякъде? — прошепна арендаторът.

— Я гледайте, драги господин Бийо — каза Питу, — май сме в капан.

— Ами! — отвърна Бийо. — Не се хващат в капан току-така пет-шест хиляди души, а ние сме поне толкова.

Драгуните напредваха бавно, с малки крачки наистина, ала видимо напредваха.

— Остава ни улица „Роаял“ — рече Бийо, — ела оттук, ела, Питу.

Анж последва арендатора като негова сянка.

Една редица от войници обаче бе преградила улицата при вратата „Сент Оноре“.

— Аха! Ти може и да се окажеш прав, Питу, приятелю мой.

— Абе…! — каза само Питу.

Ала с тона, с който бе промърморено, това звукосъчетание изразяваше цялото съжаление, което момъкът изпитваше, че не се бе излъгал.

Брожението и възгласите сред тълпата показваха, че тя е не по-малко чувствителна от него към положението, в което се намира.

Действително, посредством ловка маневра принц Дьо Ламбеск току-що бе обградил любопитни и бунтовници, на брой пет-шест хиляди, и затваряйки моста „Луи XV“, кейовете, Елисейските полета, улица „Роаял“ и манастира на цистерцианците, ги бе заклещил в един железен лък, чиято тетива беше зидът на градината на Тюйлери, труден за прехвърляне, и решетката на Пон Турнан, която бе почти невъзможно да се разбие.

Бийо прецени положението — то не беше добро. При все това, понеже бе човек спокоен, хладнокръвен и изобретателен в случай на опасност, озърна се наоколо и забелязвайки куп греди на брега на реката, рече на Питу:

— Имам една идея, ела.

Питу го последва, без да задава въпроси.

Бийо отиде до гредите, сграбчи една и се задоволи да каже на Питу:

— Помогни ми.

От своя страна Питу се задоволи да помогне на Бийо, без да попита в какво му помага; но това не го интересуваше, той имаше такова доверие в арендатора, че би слязъл и в подземното царство с него, без дори да отбележи, че стълбата му изглежда дълга, а избата дълбока.

Бийо бе хванал гредата от единия край, Питу я хвана от другия.

Двамата се върнаха обратно на кея, носейки товар, който пет-шест нормално яки мъже едва биха могли да повдигнат.

Силата винаги е била обект на възхищение от страна на тълпата; колкото и гъста да бе, тя се разцепи пред Бийо и Питу.

После, сякаш усетиха, че операцията, която се изпълнява, е несъмнено в общ интерес, неколцина мъже тръгнаха пред Бийо, викайки: „Път! Път!“

— Я ми кажете, господин Бийо — попита Питу след трийсетина крачки, — надалеч ли отиваме?

— Отиваме при желязната ограда на Тюйлери.

— Охо! — чу се възглас сред тълпата, която разбра.

И се отдръпна още по-живо встрани.

Питу погледна и прецени, че от мястото, където са, до оградата няма повече от трийсетина крачки.

— Ще отида! — изрече той с лаконичността на питагореец.

Впрочем работата стана още по-лесна, защото пет-шест от най-яките мъже поеха своята част от товара.

Резултатът бе забележително ускоряване на хода.

За пет минути стигнаха при оградата.

— Хайде — подкани Бийо, — заедно.

— Ясно — кимна Питу. — Ще направим бойна машина. Римляните са наричали това таран.

И гредата, приведена в движение, разби със страшен удар ключалката.

Войниците, които стояха на стража във вътрешността на Тюйлери, дотичаха, за да окажат съпротива. Но при третия удар вратата поддаде, завъртайки се тежко на пантите си, и тълпата нахлу в тази зейнала и мрачна паст.

По раздвижването, което настъпи, принц Дьо Ламбеск усети, че се е отворил изход за онези, които смяташе за свои пленници. Обзе го гняв. Той направи един скок напред с коня си, за да прецени по-добре положението. Драгуните, застанали зад него, помислиха, че е дадена заповед за тръгване, и го последваха. Конете, вече разгорещени, бяха неудържими; хората, които търсеха реванш за провала си на площада пред Пале Роаял, вероятно не се и опитваха да ги удържат.

Принцът осъзна, че е невъзможно да овладее стихията, и се остави да бъде повлечен, и един разтърсващ вик, нададен от жените и децата, се въздигна към небето, зов за мъст от Бога.

В тъмнината се разигра ужасяваща сцена. Онези, които бяха нападнати, побесняха от болка, онези, които нападаха, побесняха от ярост.

Горе на терасите се организира нещо като отбрана, към драгуните полетяха столове. Принц Дьо Ламбеск, уцелен в главата, отвърна със саблен удар, без да си дава сметка, че посяга на невинен, вместо да наказва виновен, и един седемдесетгодишен старец падна 118 118 Жертвата, господин Шове, съдържател на пансион, на шейсет и четири години, когото един компрес с ракия изправил отново на крака, бил честван същата вечер в Пале Роаял — бел.фр.изд. .