Александър Дюма - Анж Питу

— Питу! — извиква.

— Да, да — отвръща момъкът, — наведете се.

И удвоявайки усилията си, Питу успява да накара упорстващия арендатор да залегне до него.

Едва е положен с лице към земята, когато отеква трети залп. Савоецът, който носи бюста на херцог Д’Орлеан, се превива на свой ред, ударен от куршум в бедрото.

После се чува трошене на паваж под желязо. Драгуните зареждат трети път. Един кон, полудял и яростен, като онзи от Апокалипсиса 109 109 Апокалипсис, 6:1-7: четирите коня на Апокалипсиса — бел.фр.изд. , профучава над нещастния савоец, който усеща ледено острие да прониква в гърдите му. Той пада върху Бийо и Питу.

Бурята отминава, достигайки до дъното на улицата, където заглъхва сред ужас и смърт. Единствено труповете остават по паважа. Всички побягват в съседните улици. Прозорците се затварят. Зловеща тишина сменя вдъхновените викове и гневните възгласи.

Бийо изчака един миг, удържан от благоразумния Питу; сетне, усещайки, че опасността се отдалечава заедно с шума, той се надигна на едно коляно, докато Питу, подобно на заека, скрит в леговището си, започна да надига не главата, а ушите си.

— Е, господин Бийо! — рече Питу. — Мисля, че право казвахте и че пристигнахме в добър момент.

— Хайде, помогни ми.

— Какво ще правим? Ще бягаме ли?

— Не. Младото конте е мъртво, но бедният савоец е само припаднал, както ми се струва. Помогни ми да го качим на гърба ми. Не можем да го оставим тук да бъде довършен от тези проклети германци.

Бийо говореше на език, който стигаше право до сърцето на Питу. Той не намери какво да възрази, освен да се подчини. Хвана тялото на окървавения савоец и го натовари, както би направил с някой чувал, на рамото на якия арендатор, който, като видя, че улица „Сент Оноре“ е свободна и видимо пуста, пое заедно с Питу по пътя към Пале Роаял.

Отначало улицата се бе сторила празна и пуста на Бийо и Питу, защото драгуните, втурвайки се да преследват основната маса бегълци, се бяха отправили към пазара „Сент Оноре“ и се бяха пръснали по улиците „Луи льо Гран“ и „Гайон“. Но колкото повече Бийо напредваше към Пале Роаял, процеждайки инстинктивно през зъби думата „мъст“, по съседните ъгли, на изхода на алеите, на прага на вратите се появяваха хора, които, отначало безмълвни и слисани, се оглеждаха наоколо и уверили се в отсъствието на драгуните, се присъединяваха към това погребално шествие, повтаряйки най-напред полугласно, после високо и накрая с крясъци: „Мъст! Мъст!“

Питу вървеше подир арендатора с шапката на савоеца в ръка.

Така тази злокобна и страховита процесия стигна до площада при Пале Роаял, където цял един народ, опиянен от гняв, се бе събрал и молеше за подкрепата на френските войници срещу чужденците.

— Какви са тези хора в униформа? — попита Бийо, като се спря пред военен отряд, който стоеше с пушки при нозе, преграждайки площада от парадния вход на двореца до улица „Шартр“.

— Това са френските гвардейци! — отвърнаха нестройни гласове.

— А! — рече Бийо, приближавайки се и показвайки на войниците тялото на савоеца, което бе вече безжизнен труп. — Аха! Вие сте французи и оставяте германците да ни колят!

Гвардейците неволно отстъпиха назад.

— Мъртъв е! — разнесе се шепот в редиците.

— Да, мъртъв е! Мъртъв, убит, както и мнозина други.

— И от кого?

— От драгуните от полка на кралските германци. Нима не чухте виковете, изстрелите и тропота на конете?

— Така е! Така е! — изтръгна се като ехо от двеста-триста гърла. — Клаха народа на площад „Вандом“.

— И вие сте от този народ, по дяволите! — изкрещя Бийо, обръщайки се към войниците. — Та това е подлост, да позволите да избиват братята ви!

— Подлост! — промърмориха няколко заплашителни гласа в редиците.

— Да… подлост! Казах го и го повтарям. Хайде — продължи арендаторът, като направи три крачки към мястото, откъдето бяха дошли заканите, — няма ли да убиете и мен, за да докажете, че не сте страхливци?

— Е, какво пък! Добре… добре — рече един от войниците. — Вие сте храбрец, приятелю. Но вие сте буржоа и можете да правите каквото поискате. А войникът си е войник, той изпълнява заповеди.

— Значи излиза — викна Бийо, — че ако получите заповед да стреляте по нас, сиреч по хора без оръжие, ще стреляте — вие, наследниците на мъжете от Фонтьоноа 111 111 При Фонтьоноа през 1745 г., по време на войната за австрийското наследство, френската армия удържа победа над войските на антифренската коалиция, съставени от англичани, австрийци и холандци. На битката присъства крал Луи XV — бел. ред. , които великодушно дадоха преднина на англичаните, като ги оставиха първи да открият огън!