Александър Дюма - Анж Питу

После се затвориха отново.

Макар и мигновена, тази поява вдигна градуса на ентусиазма до краен предел.

— Да живее херцог Д’Орлеан! — ревнаха две-три хиляди гласа.

— Да разбием оръжейните магазини — подхвърли някой от тълпата.

— Да вървим в Инвалидите 114 114 Дом на инвалидите в Париж, построен през 1670 г. по инициатива на Луи XIV, за да подслонява военноинвалиди. Изграден по проект на Брюан, домът е завършен от архитекта Жюл Ардуен-Мансар, автор на монументалния купол и на капелата „Свети Луи“, в която през 1840 г. са положени тленните останки на Наполеон I. От 1896 г. тук се намира Музеят на армията — бел.ред. ! — викнаха неколцина стари войници. — Сомбрьой има двайсет хиляди пушки.

— Към Инвалидите!

— Към Кметството! — предложиха други. — Превото 115 115 Прево — служител от кралската администрация, управител, надзорник; воен. — комендант — бел.прев. на търговците Флесел 116 116 Жак дьо Флесел (1721 — 1789) — последният прево на търговците в Париж, убит на 14 юли 1789 г. — бел.ред. има ключове от оръжейния склад на стражата, ще ги даде.

— Към Кметството! — повториха част от присъстващите.

И множеството се отправи в трите указани посоки. Междувременно драгуните се бяха събрали около барон Дьо Безенвал и принц Дьо Ламбеск на площад „Луи XV“ 117 117 Днешният площад „Конкорд“ — бел.ред. .

Това не бе известно на Бийо и Питу, които не бяха тръгнали с нито една от трите групи и се намираха почти сами на площада пред Пале Роаял.

— Е, драги господин Бийо, къде отиваме, моля? — попита Питу.

— Ох! — рече Бийо. — Бих желал да последваме тези юначни хора. Не при оръжейниците, защото имам толкова хубава карабина, но в Кметството или в Инвалидите. Все пак обаче, идвайки в Париж не за да се бия, а за да науча адреса на господин Жилбер, струва ми се, че трябва да отскоча до колежа „Луи льо Гран“, където е синът му, и да оставя за по-късно, след като се видя с доктора, да се хвърля отново в цялата тази бъркотия.

И очите на арендатора замятаха мълнии.

— Изглежда ми логично да идем най-напред в колежа „Луи льо Гран“ — потвърди поучително Питу, — понеже затова сме дошли в Париж.

— Тогава взимай една пушка, една сабя, някакво оръжие от някой от онези негодници, които са налягали там — посочи Бийо към петимата или шестима драгуни, проснати на земята, — и да вървим в колежа „Луи льо Гран“.

— Но тези оръжия изобщо не са мои — каза Питу колебливо.

— Ами на кого са? — попита Бийо.

— Те са на краля.

— Те са на народа — отсече Бийо.

И момъкът, успокоен от думите на арендатора, когото познаваше като човек, който не би ощетил съседа си дори с едно зрънце просо, се приближи предпазливо до драгуна, който бе най-близо до него, и след като се увери, че е мъртъв, взе сабята му, мускетона и паласката.

Питу имаше голямо желание да вземе каската му, само че не беше сигурен, че онова, което Бийо бе казал за нападателните оръжия, се отнасяше и за защитните.

Докато се въоръжаваше обаче, Анж надаваше ухо към площад „Вандом“.

— Охо! — поклати глава той. — Струва ми се, че кралските германци идат отново.

Наистина се чуваше тропот от приближаващ се кавалерийски отряд. Питу се подаде иззад ъгъла при кафене „Ла Режанс“ и забеляза горе на улица „Сент Оноре“ един драгунски патрул, който напредваше с мускетони, опрени на бедрата на ездачите.

— Ей! Бързо, бързо — каза Питу, — ето ги, връщат се.

Бийо хвърли поглед наоколо, за да види има ли начин да им бъде оказана съпротива. Площадът бе почти празен.

— Да вървим в колежа „Луи льо Гран“ — рече той.

И пое по улица „Шартр“, следван от Питу, който, не знаейки за какво се употребява ремъкът на мускетона, го бе закачил на колана си и влачеше голямата сабя.

— Боже мой! — възкликна Бийо. — Имаш вид на търговец на железария. Я закачи това желязо.

— Къде? — чудеше се Питу.

— О, по дяволите! — изруга арендаторът.

И окачи сабята на колана му, което позволи на момъка да развие бързина на ходене, каквато иначе не би могъл да постигне.

До площад „Луи XV“ не се случи нищо, ала ето че в един миг се натъкнаха на колоната, която отиваше към Инвалидите и която внезапно бе спряна.

— Е, какво има? — попита Бийо.

— Това, че не може да се мине по моста „Луи XV“.

— А по кейовете?

— Нито пък по кейовете.

— През Елисейските полета?

— И оттам не.

— Тогава да се върнем обратно и да минем по моста „Тюйлери“.

Предложението бе съвършено просто и тълпата, следвайки Бийо, показа, че е готова да го приеме. Но едва бяха извървели половината път до градината на Тюйлери, когато лъснаха саби. Кеят бе отцепен от един ескадрон драгуни.