Александър Дюма - Анж Питу

— Аз знам много добре, че няма да стрелям — обади се някой отзад.

— Нито пък аз, нито пък аз — подеха стотина гласове.

— Тогава не разрешавайте и на другите да стрелят по нас — каза Бийо. — Да ни оставите да бъдем изклани от германците е все едно да ни изколите самите вие.

— Драгуните! Драгуните! — проехтяха викове, докато в същото време тълпата започна да приижда на площада, бягайки по улица „Ришельо“.

И се чу отдалечен, ала бързо приближаващ се тропот на тежка кавалерия.

— На оръжие! На оръжие! — зовяха бегълците.

— Бога ми — изръмжа Бийо, хвърляйки на земята тялото на савоеца, което все още не бе оставил, — поне ни дайте пушките си, ако не искате да си служите с тях.

— Щом е така, почакайте, дявол да го вземе! Ще си послужим, и то как — закани се войникът, към когото се бе обърнал Бийо, измъквайки от ръцете му пушката си, която арендаторът бе вече сграбчил. — Хайде, хайде, патрон в зъбите 112 112 При едновремешните пушки с предно пълнене патронът е представлявал предварително завит хартиен фишек с необходимия барут, куршум и кълчищена тапа. Преди да се напъха в дулото, той е трябвало да се захапе, за да може да се възпламени от подсипа, и оттам идва командата „Патрон в зъбите!“, за да се ускори зареждането — бел. прев. ! И ако австрийците кажат нещо на тези добри люде, ще видят те.

— Да, да, ще видят — отвърнаха войниците, вадейки патрони от паласките и поставяйки ги в устата си.

— О, гръм и мълния! — процеди Бийо, тропайки с крак. — И да ме питаш защо не си взех ловната пушка! Но все ще има някой убит от онези австрийски негодяи и аз ще грабна мускетона 113 113 Мускетон — старовремска пушка с предно пълнене и кремъчно възпламеняване, малък мускет — бел.прев. му.

— Докато чакате — обади се глас, — вземете тази карабина, тя е заредена.

И един непознат мъж пъхна една тежка карабина в ръцете на Бийо.

Точно в този миг драгуните нахлуха на площада, блъскайки и посичайки всичко, което им се изпречеше.

Офицерът, който командваше френските гвардейци, излезе четири крачки напред.

— Хей, господа драгуни! — викна той. — Спрете, ако обичате!

Било защото не го чуха, било защото не пожелаха да го чуят, било най-накрая защото препускаха твърде бързо, за да спрат, драгуните направиха половин завъртане надясно, като при това блъснаха една жена и един старец, които изчезнаха под копитата на конете.

— Хайде, огън! — изкрещя Бийо.

Той беше близо до командващия и би могло да се помисли, че зовът идва от офицера. Гвардейците вдигнаха пушките си и стреляха последователно, което закова драгуните на място.

— Ей, господа гвардейци! — каза един германски офицер, заставайки пред ескадрона, в който бе настъпил безпорядък. — Знаете ли, че стреляте по нас?

— По дяволите! Как да не знаем — отговори Бийо.

И стреля по офицера, който падна.

Тогава френските гвардейци дадоха втори залп и германците, виждайки, че този път си имат работа не с буржоа, които хукват при първия саблен удар, а с войници, очакващи ги неотстъпно на поста си, препуснаха обратно към площад „Вандом“ сред толкова мощен взрив от триумфални възгласи и викове „браво!“, че множество коне побягнаха подплашени и си разбиха челата в затворените капаци на къщите.

— Да живеят френските гвардейци! — ликуваше народът.

— Да живеят войниците на родината! — викна Бийо.

— Благодарим — отвръщаха те, — видяхме огъня и получихме кръщението си.

— И аз също видях огъня — рече Питу.

— Е, и какво? — попита Бийо.

— Ами какво! Струва ми се, че не е толкова страшен, колкото си го представях.

— А сега — подхвана арендаторът, който бе имал време да огледа карабината и беше разбрал, че е доста ценно оръжие, — на кого е пушката?

— На господаря ми — каза същият мъж, който му я бе дал. — Но господарят ми намира, че вие си служите твърде добре с нея, за да си я вземе обратно.

Бийо се обърна и забеляза един лакей с ливреята на херцог Д’Орлеан.

— А къде е господарят ти? — попита той.

Лакеят му показа едни полуотворени жалузи, иззад които принцът беше видял всичко, което се бе случило.

— Значи господарят ти е с нас? — рече Бийо.

— Със сърцето и душата си при народа — отговори лакеят.

— В такъв случай още веднъж, да живее херцог Д’Орлеан! — викна Бийо. — Приятели, херцог Д’Орлеан е с нас, да живее херцог Д’Орлеан!

И посочи жалузите, зад които стоеше принцът.

Тогава жалузите се отвориха и принцът поздрави трикратно.