Александър Дюма - Анж Питу

— Да, да, там има огън — извика Питу, който се бе надигнал на задницата на Марго. — Вижте! Вижте! Виждате ли искрите?

Марго се спря. Бийо скочи от седлото и отправяйки се към една група войници със синьо-жълти униформи, които лагеруваха под крайпътните дървета, попита:

— Другари, можете ли да ми кажете какво става в Париж?

Ала войниците му отговориха с няколко ругатни на немски.

— Какво, по дяволите, казват? — извърна се Бийо към Питу.

— Изобщо не е на латински, драги господин Бийо — промълви момъкът разтреперан, — това е всичко, което мога да кажа.

Бийо размисли и се огледа.

— Ама че съм глупак! — рече той. — Да взема да се обърна към кайзеровците 101 101 Кайзеровци — име, дадено на императорските войски (die Kaiserlichen) и по време на Революцията употребявано за всички германски войници — бел.фр.изд. .

И от любопитство остана на средата на пътя. Един офицер се приближи до него.

— Фърфете си по бътя — каза му, — фърфете пързо.

— Простете, капитане — отвърна Бийо, — но отивам в Париж.

— Босле?

— И понеже ви виждам насред пътя, боя се, че не може да се мине през бариерите.

— Минафа се.

И Бийо се качи на коня и действително премина.

Ала само за да попадне на хусарите на Бершени 102 102 Бершени — унгарска фамилия, която от времето на Владислав-Игнаций, маршал на Франция, е имала свой полк — бел.фр.изд. , които изпълваха Ла Вилет.

Този път си имаше работа със съотечественици, които разпита с по-голям успех.

— Господине — поде той, — какво става в Париж, моля?

— Става, че вашите побеснели парижани си искат своя Некер — каза един хусар — и стрелят по нас, сякаш това ни интересува.

— Искат си Некер 103 103 Жак Некер (1732 — 1804) — швейцарски финансист и банкер, генерален директор на финансите във Франция (1777 — 1781, 1788 — 1789), реформаторски настроен — бел.ред. ! — извика Бийо. — Та какво се е случило с него?

— Ами кралят го уволни 104 104 Отпратка към 11 юли 1789 г.: денят на размириците, описван от Дюма, е бил 12 юли, неделя, макар според хронологията на „Анж Питу“ да се пада на 13, понеделник — бел.фр.изд. .

— Кралят е уволнил господин Некер! — изрече арендаторът с изумлението на вярващ, който чува за светотатство. — Кралят е уволнил този велик човек?

— О, Боже мой! Да, драги, и дори нещо повече — този велик човек е на път за Брюксел.

— Е, добре! В такъв случай ще се повеселим! — изкрещя със страшен глас Бийо, без да го е грижа за грозящата го опасност, бунтувайки се сред хиляда и двеста, може да бяха и хиляда и петстотин роялистки кавалеристи.

Той яхна отново Марго и я пришпори свирепо към бариерите 105 105 В Париж, ограден със стена от данъчни откупчици (1784 г.), е имало най-малко шейсет бариери, на които събирали такса за влизане — бел.фр.изд. .

Колкото повече се приближаваше, виждаше огънят да се разраства и да става по-ален — ярък огнен стълб се издигаше към небето.

Гореше самата бариера.

Една ревяща, разярена тълпа, в която жените, както обикновено, викаха и заплашваха по-ожесточено от мъжете, подклаждаше пламъците с останки от мебелите и книжата на данъчните служители на бариерата.

От към пътя унгарските и германските полкове наблюдаваха това опустошение с пушки при нозе и окото им не мигваше.

Бийо изобщо не се спря пред тази огнена преграда. Той смушка животното да препусне през пожара. Марго прескочи храбро пламтящата бариера, ала от другата страна се натъкна на плътна маса от хора, изтеглящи се от центъра на града към предградията, едни пеейки, други скандирайки: „На оръжие!“

Бийо имаше вид на такъв, какъвто си беше, сиреч солиден земеделец, който идва в Париж по свои дела. Може би викаше малко по-високо: „Път! Път!“ Но Питу повтаряше толкова учтиво след него: „Път! Дайте път, моля ви!“, че единият коригираше другия. Никой нямаше интерес да пречи на Бийо да си върви по своите работи, така че го пропуснаха да мине.

Марго беше възвърнала силите си; огънят бе поопърлил косъма й и всички тези необичайни крясъци я караха да настръхва. Сега Бийо бе принуден да сдържа сетните й усилия от страх да не стъпче многобройните любопитни, струпали се пред портите, и не по-малко многобройните любопитни, устремени към бариерата.

Бийо се промъкна, дърпайки наляво и надясно Марго, чак до булеварда; ала там бе заставен да спре.

Преминаваше шествие, идващо от Бастилията и насочило се към склада за мебели, тези два каменни възела, закопчаващи по онова време пояса около хълбоците на Париж 106 106 Маршрут на шествието: улица „Ришельо“, булевардът, улиците „Сен Мартен“, „Сен Дьони“, „Сент Оноре“, площад „Вандом“, Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд. .