Александър Дюма - Анж Питу

Той ще се съгласи, когато пажът трябва да е достатъчно далеч — за да не го настигнат.

Той се бори със знатните дами с очи, вперени в стенния часовник — половин час му стига, — часовникът няма да го измами, сам го сверява.

След двайсет минути отстъпва и изрича:

— Нека настигнат пажа и няма нужда от повече обяснения!

Дамите хукват — да яхнат коне, да уморят един, два, десет, но да догонят пажа.

Само дето е излишно и те нищо и никого не ще уморят.

На слизане пажът е закачил шпората си на едно стъпало и я е счупил. Не е възможно да се препуска в кариер с една-единствена шпора.

Впрочем кавалерът Д’Абзак като управител на голямата конюшня никога не би позволил — той, който прави преглед на куриерите, — да се качи на коня куриер, ако този куриер трябва да потегли по начин, злепоставящ кралската конюшня.

Така че пажът заминава с две шпори.

От това следва, че вместо да го настигнат по пътя за Арнувил, препускащ в кариер, настигат го в двора на двореца.

Той е на седлото, готов да поеме в безукорен вид.

Вземат му плика, оставят текста, който е еднакво валиден както за единия, така и за другия. Само че вместо върху плика да пише: „За господин Дьо Машо, в Арнувил“, дамите написват: „За граф Дьо Морепа, в Поншартрен.“

Честта на кралската конюшня е спасена, ала монархията — погубена 147 147 Вж. Мадам Кампан, „Спомени“, книга първа, глава IV; „Спомени на граф Дьо Морепа“, 1791, том 3 (съставени от Сале, издадени от Сулави); Дюма разгръща тази сцена в „Луи XVI и Революцията“, глава I — бел.фр.изд. .

С Морепа и Калон всичко тръгва от добре по-добре, единият пее, другият плаща, а освен придворните, има и данъчни откупчици, които изпълняват службата си не зле.

В началото на своето властване, по съвета на Колбер, Луи XIV е наредил да обесят двама данъчни откупчици; след което си е взел Ла Валиер за метреса и е заповядал да построят Версай. Ла Валиер не му е струвала нищо.

Но Версай, в който е искал да я настани, му е струвал скъпо.

После, през 1685 година, той прогонва под предлог, че са протестанти, един милион работещи хора от Франция.

Така през 1707, още по времето на великия крал, Боагилбер 148 148 Пиер Льо Пезан, сеньор Дьо Боагилбер (1646 — 1714) — френски икономист, братовчед на Корней. Изследва причините за бедността — бел.ред. казва, говорейки за 1698:

„Тогава все още се търпеше. Все още имаше масло в лампите. Днес вече няма нищо.“

А какво да кажем осемдесет години по-късно, Боже мой! Когато такива като Дю Бари и Полиняк прехвърлиха всякакви граници! Изсмукали потта на народа, ще изсмучат и кръвта му. Ето това е.

И всичко е обвито в такива приветливи форми!

Някога управниците са били сурови, брутални и неумолими като вратите на затворите, в които хвърляли своите жертви.

Днес те са филантропи — с едната ръка скубят народа, вярно е; ала с другата му строят болници.

Един мой приятел, голям финансист, ме увери, че от сто и двайсет милиона, които носи данъкът върху солта, управниците запазвали седемдесет милиона за себе си.

На едно Събрание, на което е поискана сметка на разходите, един съветник, заигравайки с думата, казал: „Не са необходими отделни сметки, а Генерални щати.“ 149 149 Непреводима игра на думи — на френски estat означава сметка, както и щат — бел.прев.

Искрата попадна в барута, той се възпламени и предизвика пожар.

Всички повтаряха фразата на съветника и Генералните щати 150 150 Съсловно представително събрание (духовенство, дворянство и имотни граждани, наречени по-късно трето съсловие) в средновековна Франция до революцията от 1789 г., съвещателен орган при краля — бел.ред. бяха свикани с огромен шум.

Дворът определи деня на откриването им — 1 май 1789 година.

На 24 август 1788 господин Дьо Бриен се оттегли — още един, който бе водил финансите доста ловко.

Ала поне, оттегляйки се, даде добър съвет: да поканят отново господин Некер.

Некер стана министър и успя да внуши доверие.

При все това големият въпрос за трите съсловия бе обсъждан от цяла Франция.

Сийес издаде прословутата си брошура за третото съсловие 151 151 „Що е третото съсловие?“ Тази брошура направила Сийес известен и той бил избран в Генералните щати от третото съсловие в Париж — бел.фр.изд. (Еманюел Жозеф Сийес, 1748 — 1836 — френски политик по време на Революцията, привърженик на конституционната монархия; гласува за смъртната присъда на краля през 1792 г. Член на Френската академия, 1803 г. — бел.ред.) .