Александър Дюма - Анж Питу

Тази зала — гола, разнебитена, открита за ветровете от всички посоки!

Това е яслата на сестрата на Христос! Това е люлката на Революцията!

Само че Христос е бил син на една дева.

Революцията бе дъщеря на една изнасилена нация 162 162 Мишле, цит. съч., книга I, глава III — бел.фр.изд. .

На тази мощна демонстрация кралят отвръща с кралската си дума: „Veto!“ 163 163 Veto (лат.) — забранявам. Право на върховната власт да забрани или да спре приложението на даден закон или друг акт, приет от законодателните органи — бел.прев.

Господин Дьо Брезе 164 164 Анри Еврар, маркиз Дьо Дрьо-Брезе (1762 — 1829) — първи церемониалмайстор при Луи XVI. По време на заседанието на 23 юни 1789 г. той е натоварен да изгони третото съсловие, което отговаря с думите на Мирабо — бел.ред. е изпратен при бунтовниците, за да ги застави да се разпръснат. „Ние сме тук по волята на народа — заявява Мирабо 165 165 Оноре Габриел Рикети, граф Дьо Мирабо (1749 — 1791) — водач на партията на конституционалистите по време на Френската революция. Като представител на третото съсловие в Генералните щати се обявява против абсолютизма. Привърженик на конституционната монархия — бел.ред. — и ще излезем само с байонет, опрян в корема.“ А не както го казват: „Само пред силата на щиковете.“

Защо ли винаги зад един велик човек стои по някой дребен вития, който осакатява словата му под предлог, че ги изглажда!

Защо този вития е бил зад Мирабо в Залата за игра на топка? Или зад Камброн 166 166 Пиер Камброн, виконт (1770 — 1842) — френски генерал, командващ старата гвардия в битката при Ватерло, комуто се приписва груба ругатня в отговор на призива на противниците към френските гвардейци да се предадат — бел.ред. при Ватерло?

Отиват да съобщят отговора на краля.

Той се разхожда известно време с притеснен вид.

— Не искат ли да си вървят? — пита.

— Не, сир.

— Е, какво пък! Тогава да ги оставят.

Както се вижда, монархията вече се огъваше под натиска на народа, при това доста се огъваше 167 167 Мишле, цит. съч., книга I, глава IV. Думите на Мирабо препращат към декларацията на краля от 23 юни 1789 г. — бел.фр.изд. .

От 23 юни до 12 юли всичко изглеждаше твърде спокойно, но то бе онова тежко и задушаващо спокойствие, което предшества бурята.

Това беше лошото съновидение на един лош сън.

На 11-и, подтикван от кралицата, граф Д’Артоа и дамите Полиняк — цялата версайска камарила, кралят взима решение да изгони най-накрая Некер. На 12-и новината стига до Париж.

Видяхме въздействието, което тя предизвика. На 13-и вечерта Бийо пристигна и съзря горящите бариери 168 168 Дюма се връща отново към хронологията на романа — пристигнал на 13-и вечерта, Бийо при все това участва в събитията от 12-и — бел.фр.изд. .

На 13-и вечерта Париж се защитаваше; на 14-и сутринта Париж бе готов да нападне.

На 14-и сутринта Бийо извика: „Към Бастилията!“, и три хиляди души повториха след него този вик, който скоро щеше да бъде подет от цялото население на Париж.

Защото съществуваше едно монументално здание 169 169 Това описание на Бастилията препраща към глава XVII на „Луи XVI и Революцията“ и е вдъхновено от Мишле, цит. съч., Въведение, част втора, глава IX (Бастилията) — бел.фр.изд. , което от близо пет века тежеше на гръдта на Франция, както адската скала на плещите на Сизиф.

Само че, не толкова уверена в силите си като титана, Франция никога не се бе опитвала да го побутне.

Това монументално здание — клеймо на феодализма върху челото на Париж — беше Бастилията.

Кралят бе прекалено добър, по думите на мадам Дю Осе, за да накара да отрежат нечия глава.

Но кралят пращаше в Бастилията.

Веднъж влязъл в Бастилията по заповед на краля, човек биваше забравен, низвергнат, погребан, унищожен.

Той оставаше там, докато кралят си спомнеше за него, а кралете трябва да мислят за толкова много нови неща, та често забравят да мислят за старите.

Впрочем във Франция имаше не една-единствена бастилия, а двайсет бастилии, които се наричаха Фор-л’Евек, Сен Лазар, Шатле, Консиержери, Венсен, замъкът Ла Рош, замъкът Иф, островите Света Маргарита, Пинерол и т.н. 170 170 За повечето от тези бастилии. Дюма е писал в своите романи, в частност за Венсен (Двайсет години по-късно), островите Света Маргарита (Виконт Дьо Бражелон) и замъка Иф (Граф Монте Кристо) — бел.фр.изд.

Само че крепостта при портата Сент Антоан се наричаше Бастилията, както Рим се е наричал Градът.