Александър Дюма - Анж Питу

Когато Бийо излезе на кея Сен Мишел, зад него имаше повече от три хиляди души, въоръжени с ножове, брадви, пики и пушки.

Всички крещяха: „Към Бастилията! Към Бастилията!“

Бийо се затвори в себе си. Той направи на свой ред разсъжденията, които изложихме в края на предходната глава, и малко по малко цялата пара на трескавата му възбуда се разсея.

Тогава арендаторът погледна с разума си.

Начинанието бе възвишено, но безумно. Долавяше се по стреснатите и насмешливи изражения, с които се посрещаше зовът: „Към Бастилията!“

Това обаче само затвърди неговата непоколебимост.

Ала той осъзна, че отговаря пред майките, жените и децата за живота на тези мъже, които го следваха, и реши да вземе всички възможни предпазни мерки.

И така, най-напред Бийо заведе хората си на площада пред Кметството.

Там назначи един лейтенант и офицери кучета, които да събират стадото.

„Да видим, помисли той, във Франция има една власт, има две, има дори три. Да се посъветваме.“

Бийо влезе в Кметството и попита кой е началникът на Общината.

Отговориха му, че е превото на търговците, господин Дьо Флесел.

— Ааа! — рече арендаторът с неудовлетворен вид. — Господин Дьо Флесел, някой благородник, сиреч враг на народа.

— Ама не — отвърнаха му, — той е умен човек.

Бийо се изкачи по стълбището на Кметството.

В преддверието срещна един разсилен.

— Искам да говоря с господин Дьо Флесел — каза той, виждайки, че разсилният се приближава до него, за да попита какво желае.

— Невъзможно! — отсече разсилният. — Зает е с попълването на състава на гражданската милиция, която Кметството организира в този момент.

— Чудесно — възкликна Бийо, — аз също организирам милиция и понеже вече имам три хиляди души, зачислени в нея, искам да видя господин Дьо Флесел, който още няма и един готов войник. Така че уредете да разговарям с господин Дьо Флесел, и то начаса. О! Погледнете през прозореца, ако желаете.

Разсилният действително хвърли бърз поглед към кейовете и съзря хората на Бийо. След което побърза да отиде и да предупреди превото на търговците, на когото показа в потвърждение на съобщението си въпросните три хиляди души.

Това вдъхна на превото нещо като уважение към онзи, който настояваше да говори с него; той напусна съвещанието и излезе в преддверието, оглеждайки се.

Забеляза Бийо, отгатна кой е и се усмихна.

— Вие сте ме търсили — рече му.

— Вие ли сте господин Дьо Флесел, превото на търговците? — попита Бийо.

— Да, господине. С какво мога да ви услужа? Само побързайте, защото съм зает до гуша.

— Господин прево — поде Бийо, — колко власти има във Франция?

— По дяволите! Зависи как го разбирате, драги господине — отвърна Флесел.

— Кажете ми както го разбирате вие самият.

— Ако попитате господин Байи 177 177 Жан Силвен Байи (1736 — 1793) — френски астроном, писател и политик. Член на Френската академия. Председател на третото съсловие, после на Националното събрание. Кмет на Париж (1789 — 1791). Загубва популярността си, когато на 17 юли 1791 г. нарежда да се стреля срещу санкюлотите, искащи свалянето на Луи XVI. Осъден на смърт и екзекутиран — бел.ред. , той ще ви каже, че има само една власт — на Националното събрание. Ако попитате господин Дьо Дрьо-Брезе, ще ви каже, че има само една — на краля.

— А вие към кое от тези две мнения клоните, господин прево?

— Моето лично мнение също е, че в този момент има само една-единствена власт.

— На Събранието или на краля? — попита Бийо.

— Нито едното, нито другото — на нацията — отговори Флесел, мачкайки жабото си.

— Аха! На нацията! — възкликна арендаторът.

— Да, сиреч на онези господа, които чакат долу на площада с ножовете и шишовете. На нацията, тоест според мен на всички.

— Вие може и да сте прав, господин Дьо Флесел — отвърна Бийо, — не напразно ми казаха, че сте умен човек.

Дьо Флесел се поклони.

— Към коя от тези три власти смятате да се обърнете, господине? — поинтересува се той.

— Бога ми! — рече Бийо. — Мисля, че е най-просто, когато искаш нещо важно, да се обърнеш към добрия Бог, а не към светиите.

— Което значи, че ще се обърнете към краля?

— Имам такова желание.

— Ще бъде ли недискретно, ако запитам какво възнамерявате да поискате от краля?

— Свободата на доктор Жилбер, който е в Бастилията.

— Доктор Жилбер? — произнесе грубо Флесел. — Не беше ли един съчинител на брошури?

— По-скоро един философ, господине.

— То е все едно, драги ми господин Бийо. Мисля, че разполагате с малко шансове да издействате подобно нещо от краля.