Александър Дюма - Анж Питу

— Да — кимна Бийо.

Питу се отстрани.

— Може би грешите, като позволявате този човек да си отиде — отбеляза Марат. — Това е един превъзходен заложник. Но във всеки случай бъдете спокоен, където и да се намира, ще го открия.

— Лабри — рече превото на търговците, качвайки се в каретата си, — тук ще се гърми. Не искам да бера чужди ядове, ако случайно Кметството хвръкне във въздуха. Далеч оттук, Лабри, далеч оттук.

Каретата мина под свода и излезе на площада, където боботеха четири-пет хиляди души.

Флесел се боеше да не би да се изтълкува зле тръгването му, което можеше да бъде и бягство.

Той се подаде до кръста от прозорчето.

— Към Националното събрание! — извика на кочияша.

Това предизвика залп от аплодисменти сред тълпата.

Марат и Бийо бяха на балкона и чуха последните думи на Флесел.

— Залагам главата си срещу неговата — категоричен бе Марат, — че не отива в Националното събрание, а при краля.

— Да накарам ли да го задържат? — попита Бийо.

— Не — отговори Марат с жестоката си усмивка. — Не се тревожете, колкото и бързо да се движи, ние ще стигнем още по-бързо от него. А сега, при барута!

— Да, при барута! — въодушеви се Бийо.

И двамата слязоха, следвани от Питу.

Както бе казал господин Дьо Флесел, в мазетата на Кметството имаше осем хиляди либри барут.

Марат и Бийо влязоха в първото мазе с фенер, който окачиха на тавана.

Питу застана на стража при вратата.

Барутът беше в бурета, съдържащи почти по двайсет либри всяко. По стълбите се наредиха мъже, които направиха верига, и пренасянето на буретата започна.

Отначало настъпи объркване. Не се знаеше дали барутът ще стигне за всички и хората се блъскаха, за да вземат своя дял. Но началниците, назначени от Бийо, успяха да овладеят положението и раздаването се извърши при известен ред.

Всеки гражданин получи по половин либра барут, близо трийсет или четирийсет заряда.

Ала когато се бяха снабдили с барут, забелязаха, че пушките не достигат — едва петстотин души имаха пушки.

Докато разпределението продължаваше, една част от разяреното множество, което искаше оръжие, се качи в стаята, където бяха заседаващите. Те се занимаваха с организирането на онази национална гвардия, за която разсилният бе споменал на Бийо. Току-що беше постановено, че това опълчение ще се състои от четирийсет и осем хиляди души. Опълчението съществуваше все още само на хартия, а вече се водеха спорове кого да назначат за негов пълководец.

Тъкмо в разгара на тази дискусия народът нахлу в Кметството. Той се бе организирал сам. Той бе готов да тръгне. Липсваше му единствено оръжие.

В миг се чу шум от карета. Това бе превото на търговците, когото не бяха пуснали да мине, въпреки че бе показал заповедта на краля, който го викаше във Версай, и когото върнаха насила в Кметството.

— Оръжие! Оръжие! — разбуни се тълпата, щом го забеляза.

— Оръжие аз нямам — отвърна той, — но в Арсенала трябва да има.

— Към Арсенала! Към Арсенала! — развикаха се от всички страни.

И пет-шест хиляди души се спуснаха по кея Грев.

Арсеналът бе празен.

Юрнаха се, крещейки, обратно към Кметството.

Превото въобще нямаше пушки, или по-скоро не искаше да ги даде. Притиснат от народа, хрумна му да изпрати развилнелите се граждани при монасите от Ордена на свети Бруно 180 180 Манастирът на улица „Анфер“ е бил основан от св. Луи — бел.фр.изд. .

Монасите им отвориха вратите на манастира; претърсиха навсякъде; не намериха дори и един джобен пистолет.

В това време Флесел, научавайки, че Бийо и Марат са все още в мазетата на Кметството и раздават барут, предложи да се изпрати депутация при Дьо Лоне, за да му предложи да се скрият оръдията.

Онова, което предния ден бе карало тълпата да реве ожесточено, бяха точно тези оръдия със зейнали гърла, подаващи се от бойниците. Флесел се надяваше, че като ги махнат, народът ще се задоволи с тази отстъпка и ще се разотиде удовлетворен.

Депутацията току-що бе тръгнала, когато народът се върна разярен 181 181 „Комитетът изпрати при управителя господин Дьо Лоне офицера от аркебузирите господин Белон, сержанта от артилерията Билфо и Шатон, бивш сержант от френската гвардия“, „Луи XVI и Революцията“, глава XVIII — бел.фр.изд. .

Привлечени от виковете, Бийо и Марат излязоха на двора.

От един вътрешен балкон Флесел се опитваше да успокои народа. Той предлагаше декрет, който да упълномощи властите да поръчат изковаването на петдесет хиляди пики.