Александър Дюма - Анж Питу

— Нали не се надявате, че бих бил в състояние да го накарам да ви предаде било затворника, било крепостта?

— Искам само едно препоръчително писмо до него.

— Драги ми господин Бийо, предупреждавам ви, че ако влезете в Бастилията, ще влезете сам.

— Превъзходно!

— Освен това ви предупреждавам, че влизайки сам, може би няма да излезете.

— Чудесно!

— Ще ви дам пропуск за Бастилията.

— Чакам.

— Но при едно условие.

— Какво е то?

— Че утре няма да дойдете да ми искате пропуск за Луната. Отсега ви казвам, че на онзи свят не познавам никого.

— Флесел! Флесел! — прозвуча глухо ръмжащ глас зад превото на търговците. — Ако продължаваш да имаш две лица, едно, което се смее на аристократите, и друго, което се усмихва на народа, току-виж още до утре си подпишеш сам пропуска за един свят, от който никой не се връща.

Превото се обърна, потрепервайки.

— Кой говори? — попита той.

— Аз, Марат 179 179 Жан-Пол Марат (1743 — 1793) — френски политически деец, един от водачите на якобинците по време на Френската революция, лекар и публицист — бел.ред. .

— Марат философът! Марат лекарят! — хлъцна Бийо.

— Да — произнесе същият глас.

— Да, Марат философът, Марат лекарят — повтори Флесел, — който във второто си качество би трябвало да се заеме да лекува лудите. Което днес би означавало огромен брой пациенти.

— Господин Дьо Флесел — отвърна мрачният събеседник, — този храбър гражданин ви иска пропуск, за да влезе при господин Дьо Лоне. Ще отбележа, че вие карате не само него да чака, но и още три хиляди души.

— Добре, господине, ще го има.

Флесел се приближи до една маса, прокара ръка по челото си, а с другата написа набързо няколко реда.

— Ето го вашия пропуск — рече, подавайки листа на Бийо.

— Четете — каза Марат.

— Не знам да чета — промърмори арендаторът.

— Е, тогава аз ще го прочета.

Бийо подаде документа на Марат. Пропускът съдържаше следното:

Ние, превото на търговците от град Париж, ви изпращаме господин Бийо, за да се споразумее с вас относно интересите на упоменатия град.

— Добре! — потри ръце Бийо. — Дайте го.

— Вие намирате, че този пропуск е добър така? — попита Марат.

— О, да.

— Почакайте. Господин превото ще прибави един постскриптум, за да го направи по-добър.

И той се приближи до Флесел, който бе останал прав, облегнал се с юмрук на масата и гледащ с надменно изражение двамата мъже, с които в частност имаше работа, и един трети, полугол, появил се на вратата, опрян на мускетон.

Този трети беше Питу, който бе последвал Бийо и чакаше, готов да се подчини на заповедите на арендатора, каквито и да бяха те.

— Господине — обърна се Марат към Флесел, — ще ви кажа постскриптума, който ще прибавите и който ще направи пропуска по-добър.

— Кажете го, господин Марат.

Марат сложи документа на масата и посочвайки с пръст мястото, където превото трябваше да пише, продиктува:

— Поверявам на вашата чест живота на гражданина Бийо, който идва в ролята на парламентьор.

Флесел погледна Марат с вид на човек, изпитващ непреодолимо желание да размаже това плоско лице с един юмручен удар, вместо да стори онова, което то искаше.

— Колебаете ли се, господине? — попита Марат.

— Не, понеже в крайна сметка настоявате за нещо справедливо — рече Флесел.

И написа искания постскриптум.

— Все пак, господа, запомнете добре — не отговарям за безопасността на господин Бийо.

— А пък аз отговарям — натърти Марат, издърпвайки документа от ръцете му. — Защото вашата свобода гарантира неговата и вашата глава е гаранция за неговата. Вземете, храбри Бийо — додаде Марат, — ето вашия пропуск.

— Лабри! — викна господин Дьо Флесел. — Лабри!

Влезе един лакей в парадна ливрея.

— Каретата ми! — нареди Флесел.

— Очаква господин превото в двора.

— Да вървим! — и превото се отправи към изхода. — Желаете ли нещо друго, господа?

— Не — отвърнаха едновременно Бийо и Марат.

— Трябва ли да го пусна да мине? — попита Питу.

— Приятелю — каза Флесел, — ще ви обърна внимание, че сте малко неприлично облечен, за да стоите на стража пред вратата на стаята ми. Ако държите да останете, сложете поне паласката си отпред и се облегнете със задника на стената.

— Трябва ли да го пусна да мине? — повтори Питу, гледайки господин Дьо Флесел с изражение, показващо, че оценява като доста посредствена шегата, на която бе станал обект.