Александър Дюма - Анж Питу

— Ще кажа — отвърна презрително принцът, — че господин лейтенантът е отличен пълководец.

— Той е най-малкото — рече кралицата, виждайки младият офицер да пребледнява от гняв, — войник, който не се отчайва.

— Благодаря, мадам — поклони се младият мъж. — Не знам какво ще реши Нейно Величество, но я умолявам да ме причисли към тези, които са готови да умрат за нея, а четирийсет хиляди души наистина биха го сторили, без да се броят командирите.

И при тези последни слова лейтенантът кимна любезно на принца, който почти го беше оскърбил.

Тази любезност порази кралицата много повече от заявлението за преданост, което бе получила.

— Как се казвате, господине? — попита тя.

— Барон Дьо Шарни, мадам — отговори офицерът с поклон.

— Дьо Шарни! — възкликна Мария-Антоанета, поруменявайки пряко волята си. — Да не сте родственик на граф Дьо Шарни?

— Аз съм негов брат, мадам.

И младият мъж се поклони още по-ниско.

— Би трябвало — каза кралицата, която бе преодоляла вълнението си и хвърли уверен поглед около себе си, — би трябвало от първите думи, които произнесохте, да разпозная един от моите най-верни служители. Благодаря, бароне, ала защо не съм ви виждала в двора досега?

— Мадам, по-големият ми брат, който зае мястото на баща ни, нареди да остана в полка и за седем години, откакто имам честта да служа в армията на краля, съм идвал само два пъти във Версай.

Кралицата задържа дълго погледа си върху младия мъж.

— Вие приличате на брат си — рече тя. — Ще го смъмря, задето е чакал сам да се представите в двора.

И Мария-Антоанета се обърна към своята приятелка графинята, която тази сцена не бе успяла да изтръгне от нейната безучастност.

Това обаче съвсем не се отнасяше за останалите присъстващи. Офицерите, възбудени от отношението на кралицата към лейтенанта, даваха израз, кой от кой по-гръмко и приповдигнато, на ентусиазирано съпричастие към кралската кауза и отвред долитаха възгласи за героизъм, способен да усмири цяла Франция.

Мария-Антоанета се потопи в тези настроения, които очевидно поощряваха тайните й мисли.

Тя предпочиташе да се бори, вместо да търпи; да умре, вместо да отстъпи.

Ето защо още при първите вести от Париж смяташе, че е нужна упорита съпротива срещу този бунтовнически дух, който заплашваше да погълне всички прерогативи във френското общество.

Ако съществува сляпа, безразсъдна сила, то това е силата на цифрите и на надеждите.

Една цифра, на края на която се прилепват нули, бързо надхвърля всички ресурси на вселената.

Така е и с желанията на съзаклятник или деспот — върху възторзите, самите те основани на едва мъждукащи надежди, се кроят гигантски замисли, изпаряващи се от един повей, за по-кратко време, отколкото е било нужно да се раздуят и добият форма на мъглявина.

Подир няколкото думи, произнесени от барон Дьо Шарни, подир изблика на ентусиазъм сред обкръжението Мария-Антоанета се видя начело на могъща армия; чуваше шума от безобидните й оръдия и се наслаждаваше на ужаса, който те трябваше да вдъхнат у парижаните, като на решителна победа.

Около нея мъже и жени, пияни от младост, от доверие и любов, брояха бляскавите хусари, тромавите драгуни, страховитите швейцарци, шумните артилеристи и се смееха на грубите пики с неодялани дървени дръжки, без да се замислят, че на тези достойни за презрение оръжия трябваше да се издигнат най-благородните глави на Франция.

— Аз — прошепна принцеса Дьо Ламбал — се боя повече от пика, отколкото от пушка.

— Защото е по-грозна, скъпа ми Терез — отвърна с усмивка кралицата. — Но във всеки случай, успокой се. Нашите парижки копиеносци не могат да се мерят с прочутите швейцарски копиеносци от Мора 241 241 На 22 юни 1476 г. край стените на Мора (на нем. Муртен) швейцарците в съюз с Луи XI отблъснали бургундците на Шарл Дръзки — бел.фр.изд. , а швейцарците днес освен пики имат и хубави мускети, с които стрелят много точно, слава Богу!

— О, колкото до това, аз отговарям — заяви господин Дьо Безенвал.

Кралицата се извърна отново към мадам Дьо Полиняк, за да види дали тези уверения не са разсеяли тревогата й, ала графинята изглеждаше още по-бледа и по-разтреперана.

Мария-Антоанета, която често заради прекомерната привързаност към тази приятелка жертваше кралското си достойнство, напразно търсеше да съзре една по-усмихната физиономия.

Младата жена бе все така мрачна, сякаш погълната от най-мъчителни и болезнени мисли.