Александър Дюма - Анж Питу

Всички се скупчиха край Мария-Антоанета.

— Народът — подхвана владетелката, — не е лош, само е заблуден. Той ни мрази, понеже не ни познава, нека се приближим до него.

— Тогава да го накажем — обади се един глас, — тъй като се съмнява в своите господари, а това е престъпление.

Кралицата се извърна към мястото, откъдето идваше гласът, и разпозна господин Дьо Безенвал 240 240 „Отидох начаса във Версай, където учудването не съответстваше на важността на това, което се бе случило… Никой не бе пожелал да разкаже на краля какво всъщност бе станало през този злокобен ден; така че той беше узнал за събитията единствено от откъслечни разкази, които го потапяха в несигурност. Кралят научи от мен всички факти“, „Спомени“ на барон Дьо Безенвал — бел.фр.изд. .

— О! Това сте вие, господин барон — възкликна тя, — може би ще ни дадете някаква приемлива идея?

— Идеята е дадена, мадам — отвърна Безенвал, покланяйки се.

— Така да бъде — кимна кралицата, — кралят ще наказва, но като добър баща.

— Който много обича, много наказва — изрече баронът.

После, поглеждайки към господин Дьо Ламбеск, добави:

— Не сте ли на моето мнение, принце? Народът извърши убийства…

— Които, уви, той нарича отмъщение — прозвуча глухо един мек глас и накара кралицата да се обърне.

— Права сте, принцесо. И точно в това се състои грешката на народа, скъпа моя Ламбал, ето защо ще бъдем снизходителни.

— Само че — отговори плахо принцесата, — преди да се питаме дали трябва да се наказва, мисля, че е добре да се запитаме дали ще може да се победи.

Отекна един общ вик, протестен вик срещу истината, която излезе от тази благородна уста.

— Да се победи? А швейцарците? — подхвърли някой.

— А германците? — поде друг.

— А гвардейците? — присъедини се трети.

— Съществуват съмнения спрямо войската и благородничеството — извика млад мъж, който носеше униформа на лейтенант от хусарите на Бершени. — Значи сме заслужили този позор! Само помислете, мадам, още утре, ако пожелае, кралят би могъл да строи четирийсет хиляди души и да ги хвърли срещу Париж, и да го срине. Четирийсет хиляди предани воини струват колкото половин милион разбунтували се парижани.

Младият мъж несъмнено можеше да даде още доста подобни разумни предложения, ала внезапно се спря, като видя очите на кралицата да се втренчват в него; беше се изправил сред една група офицери и пламенното му усърдие го бе отвело по-далеч, отколкото позволяваше чинът му и условностите.

И той млъкна, както казахме, засрамен от ефекта, който бе предизвикал.

Ала беше прекалено късно, думите бяха изречени и кралицата ги бе чула.

— Запознат ли сте с положението, господине? — попита тя с благ тон.

— Да, Ваше Величество — отвърна младият мъж, като се изчерви, — бях на Елисейските полета.

— Тогава не се страхувайте да говорите, господине, елате насам.

Лейтенантът пристъпи напред, редиците се отвориха и той се приближи до Мария-Антоанета.

Междувременно принц Дьо Ламбеск и господин Дьо Безенвал се дръпнаха назад, сякаш беше под достойнството им да присъстват на такъв съвет.

Кралицата не обърна внимание на тяхното оттегляне, или поне не го показа.

— Господине, вие твърдите, че кралят разполага с четирийсет хиляди души? — поде тя.

— Да, Ваше Величество.

— Около Париж?

— В Сен Дьони, Сен Манде, на Монмартр и в Грьонел.

— Искам подробности, господине, подробности — настоя владетелката.

— Мадам, господата Дьо Ламбеск и Дьо Безенвал ще ви ги кажат несравнимо по-добре от мен.

— Продължавайте, господине. Харесва ми да чувам тези подробности от вашата уста. Под чие командване са четирийсетте хиляди мъже?

— На господата Дьо Безенвал и Дьо Ламбеск, на принц Дьо Конде, господин Дьо Нарбон-Фрицлар и господин Дьо Салкнайм.

— Вярно ли е, принце? — обърна се кралицата към господин Дьо Ламбеск.

— Да, Ваше Величество — поклони се принцът.

— На Монмартър — каза младият офицер — е разположен цял артилерийски полк, за шест часа кварталът наоколо може да бъде превърнат в пепел. Ако Монмартър даде знак за стрелба, ако Венсен отговори, ако десет хиляди души се присъединят откъм Елисейските полета, десет хиляди — откъм бариерата „Анфер“, десет хиляди — откъм улица „Сен Мартен“, и десет хиляди — откъм Бастилията, ако Париж бъде подложен на атака от четирите основни пункта, няма да издържи и двайсет и четири часа.

— А, ето все пак някой, който говори ясно и открито. Това е съвсем конкретен план. Какво ще кажете, господин Дьо Ламбеск?