Александър Дюма - Анж Питу

Но това отчаяние само леко натъжи кралицата. Въодушевлението се поддържаше в същите граници сред младите офицери и всички заедно, без висшите командири, насъбрани около своя другар, барон Дьо Шарни, съставяха бойния си план.

В разгара на това трескаво оживление влезе кралят, сам, без прислуга, без заповеди, усмихнат.

Кралицата, цялата изгаряща от чувствата, които бе разпалила около себе си, се спусна стремително към него.

При вида на краля разговорите бяха секнали, възцарила се бе дълбока тишина; всеки чакаше една дума от владетеля, от онези думи, които наелектризират и покоряват.

Когато облаците са достатъчно заредени с електричество, и най-слабият сблъсък, известно е, предизвиква мълния.

В очите на придворните кралят и кралицата, вървящи един срещу друг, бяха двата електрически заряда, които следваше да произведат гръм.

Всички слушаха, потръпваха, готови да попият първите слова, които трябваше да излязат от кралските уста.

— Мадам — каза Луи XVI, — поради тези събития забравиха да ми сервират вечерята в моите покои. Направете ми удоволствието да ми разрешите да вечерям тук.

— Тук! — извика кралицата, стъписана.

— Ако позволите…

— Но… сир…

— Вярно е, вие разговаряте. Ала докато вечерям, и аз ще разговарям.

Тази проста дума, вечеря, попари целия ентусиазъм. Все пак при последните му думи: „Докато вечерям, и аз ще разговарям“, у младата кралица се пробуди надежда, че зад това спокойствие се крие поне малко геройство.

Несъмнено кралят искаше чрез своята невъзмутимост да се издигне над ужаса на обстоятелствата.

О, да! Дъщерята на Мария-Терезия не можеше да повярва, че в подобен момент потомъкът на свети Луи остава подчинен на материалните нужди на обикновения делничен живот.

Мария-Антоанета се лъжеше. Кралят беше гладен, това бе всичко.

Без дума от страна на Мария-Антоанета, кралят бе обслужен на малка маса в самия кабинет на кралицата.

Случи се тъкмо обратното на това, на което се надяваше владетелката. Луи XVI сякаш наложи тишина, но то бе само за да не бъде разсейван и отвличан от вечерята си.

Докато Мария-Антоанета се мъчеше да разпали отново въодушевлението, кралят поглъщаше.

Офицерите не смятаха, че тази гастрономическа сцена е достойна за наследник на свети Луи, и образуваха групички, чиито намерения може би не бяха толкова почтителни, колкото обстоятелствата изискваха.

Кралицата поруменя, нетърпението й прозираше във всяко нейно движение. Тази изтънчена, аристократична, динамична натура не бе в състояние да разбере господството на материята над духа. Тя се доближи до краля, за да привлече към масата онези, които се бяха оттеглили.

— Сир — каза му, — няма ли да дадете някакви заповеди?

— А — отвърна кралят с пълна уста, — какви заповеди, мадам? Да видим, ще бъдете ли нашата Егерия 242 242 Егерия — нимфа, смятана за съветница на Нума Помпилий, втория митичен владетел на Рим (ок. 715 — ок. 672 г. пр. Хр.). Легендата му приписва въвеждането на повечето култове и религиозни институции. Олицетворение на миролюбивост — бел.ред. в този труден момент?

И изричайки тези слова, той храбро нападна една млада яребица, гарнирана с трюфели.

— Сир — поде кралицата, — Нума е бил миролюбив владетел. А днес се смята, че ни е нужен войнствен крал и че ако Ваше Величество трябва да търси образци в Античността, не можейки да бъде Тарквиний 243 243 Тарквиний Горди — според преданието седмият, последен цар на Рим (ок. 534 — ок. 509 г. пр. Хр.). Изгонен от римляните, след което била установена република — бел.ред. , трябва да е Ромул 244 244 Вероятно Дюма има предвид митичния основател на Рим, Ромул, убил своя брат близнак Рем и станал първият римски цар — бел.ред. .

Кралят се усмихна със спокойствие, което граничеше с блаженство.

— Тези господа, и те ли са войнствени? — попита той.

И се обърна към групата офицери, а погледът му, оживен от топлината на яденето, се стори на присъстващите сияещ от смелост.

— Да, сир! — извикаха всички в един глас. — Война, искаме война!

— Господа, господа! — поклати глава кралят. — Наистина ми доставяте най-голямо удоволствие, като ми доказвате, че в случая бих могъл да разчитам на вас. Но за момента имам един Съвет и един стомах — първият ще ме посъветва какво трябва да правя, вторият ме съветва това, което правя.

И започна да се смее, подавайки на прислужващия пълната с остатъци чиния, за да я замени с чиста.