Александър Дюма - Анж Питу

— Може би, но не толкова откровен като мен, не го признаваше.

— Делон ли беше? Или Пюисегюр?

— Не, сир, не. Учителят ми беше човек, далеч превъзхождащ всички, които споменахте. Виждал съм го да прави, най-вече лекувайки рани, невероятни неща. Никоя наука не му бе чужда. Беше вдъхновен от египетските теории. Беше навлязъл в тайните на древната асирийска цивилизация. Беше проницателен учен, страхотен философ, който притежаваше опита на живота, съчетан с мощна воля.

— Познавам ли го? — попита кралят.

Жилбер се поколеба за миг.

— Питам ви дали го познавам?

— Да, сир.

— И той се казва…?

— Сир — отвърна Жилбер, — да произнеса това име пред краля означава може би да рискувам да не му се понравя. И особено в този момент, когато повечето французи си играят с кралското величие, не бих искал да хвърля сянка върху уважението, което всички ние дължим на Негово Величество.

— Назовете смело този човек, доктор Жилбер, и бъдете уверен, че аз също имам своя философия, здрава философия, която би ми позволила да се усмихна на всички оскърбления на настоящето и на всички заплахи на бъдещето.

Въпреки тези насърчителни слова Жилбер все още се колебаеше.

Кралят се приближи до него.

— Господине — поде той с усмивка, — назовете, ако желаете, и Сатаната. Ще намеря и срещу Сатаната защита, каквато вашите догматици нямат, никога не ще имат и каквато може би в моята епоха само аз притежавам и приемам без срам — религията!

— Наистина Ваше Величество вярва като свети Луи 236 236 Луи IX (1214 — 1270) — крал на Франция (1226 — 1270). Канонизиран през 1297 г. — бел.ред. — рече Жилбер.

— И в това е силата ми, признавам го, докторе. Обичам науката, почитам резултатите от материализма. Аз съм математик, знаете го, една алгебрична формула ме изпълва с радост. Ала срещу онези, които приравняват алгебрата с атеизъм, се възправям с вярата си, която ме поставя с една степен над и под тях — над, що се отнася до доброто, под, що се отнася до злото. Виждате, докторе, че съм човек, на когото може всичко да се каже, крал, който може всичко да чуе.

— Сир — отговори Жилбер с възхищение, — благодаря на Ваше Величество за тези думи, защото това, с което ме удостои, е почти приятелско откровение.

— О! Бих искал — побърза да добави стеснителният Луи XVI, — бих искал цяла Европа да ме чуе. Ако французите можеха да прочетат в сърцето ми цялата сила и цялата благост, която е побрало, мисля, че по-малко щяха да ми се противопоставят.

Последната част от фразата, която издаваше накърнения кралски прерогатив, се обърна против Луи XVI в съзнанието на Жилбер. И той каза, без да го щади:

— Сир, тъй като настоявате, моят учител беше граф Дьо Калиостро.

— О! — извика, почервенял, Луи. — Този емпирик!

— Този емпирик… да, сир — кимна Жилбер. — Ваше Величество знае, че думата, която току-що използва, е една от най-важните, които се използват в науката. Емпирик 237 237 От лат. empiricus — лекар емпирик, заимствано от гр. empeirikos, от empeiros — опитен — бел.фр.изд. означава човек, който опитва. За един мислител, за един учен, за един човек най-сетне, сир, постоянно да опитва значи да прави най-великото и най-прекрасното, което Бог е отредил на смъртните. Когато човек опитва през целия си живот, животът му е запълнен.

— Освен това, господине, този Калиостро, когото вие защитавате — додаде Луи XVI, — беше голям враг на кралете.

Жилбер си спомни за аферата с колието.

— Не ли по-скоро враг на кралиците, Ваше Величество?

Луи потръпна под натиска.

— Да — отвърна, — по време на аферата с принц Луи дьо Роан 238 238 Замесен в аферата с колието на кралица Мария-Антоанета, която е предмет на претворяване в романа на Дюма „Колието на кралицата“ — бел. ред. поведението му беше повече от съмнително.

— Сир, в този случай, както и изобщо, Калиостро изпълняваше човешката мисия: опитвайки, той трупаше опит. В науката, в морала, в политиката няма нито добро, нито зло, има само установени явления, факти. Човек може често да е заслужавал порицание — един ден това порицание би могло да се окаже похвала. Потомците преосмислят преценките на предшествениците — но аз се учих не от човека, сир, учих се от философа, от учения.

— Добре, добре — рече кралят, който още усещаше да кърви двойната рана, засегнала неговата гордост и сърцето му, — добре, да не забравяме обаче графинята, която може би страда.

— Ще я събудя, сир, ако Ваше Величество желае, ала бих предпочел ковчежето да пристигне, докато тя спи.