Маги Дейвис - Кристално сърце

Магнус сложи ръка на рамото на майка си.

— Новият господар е вече тук — каза той. — Том го е видял. Каза, че този нормански рицар изглеждал наистина великолепно.

— Той май е ирландец…

В това време пийналият хлебар ругаеше месаря и Хелтруд, притеснена от държането на своя съпруг, стана и излезе от хола.

— Хайде, стига! — извика ковачът и натисна досадния хлебар да седне на пейката. — Хлебарите ще дадат както винаги хляб и точка.

— Защо не попитаме госпожа Емелин — намеси се Фулър. — Нека тя реши.

— Някои гилдии правят пожертвования, други не — каза тя, след като се позамисли. — Сапунджиите например никога не са давали каквото и да било…

— Че кой пък ще иска сапун? — възкликна ковачът. — В края на краищата всеки гледа само да има вино на аванта, не е ли тъй?

— И от нашите салами — побърза да му напомни месарят.

— Майко, Том каза, че ако ходим да ловим риба на реката, можем да имаме късмет да наловим достатъчно за вечеря…

— Всеки въдичар го казва — отговори му Емелин и целуна сина си, преди да се обърне към събралите се в хола.

— Ние трябва да дадем фуража за воловете. Тази година селяните наистина са много зле с фуража. А разноските за хляба поемам аз.

Колоната рицари вървеше през стоплената от слънцето долина в подножието на хълма, на който беше издигнат замъкът. Някои бяха свалили наметалата и ги бяха метнали през седлата.

Нийл Фицджулиън подкара коня си раван, за да огледа спокойно страната, която вече му принадлежеше. Моите земи, каза си той и сам се учуди на ненадейните чувства, които го обзеха. Дълги тринайсет години беше служил на покойната кралица и на нейния син Хенри, новия крал на Англия. Наистина се беше потрудил, за да заслужи тази награда, на която се беше надявал от самото начало. Сега всичко това беше негово — замъкът, град Морлекс и земите наоколо. Наистина успя да осъществи мечтата на своя баща.

Доколкото можеше да си спомни, баща му непрекъснато говореше за това. Най-вече, когато си пийнеше, Джулиън Несвил се впускаше в безкрайни истории за град Морлекс. Разказваше как тогавашната наследница се отказала от него, за да последва съпруга си в чужда страна, след което всичко се озовало в алчните ръце на крал Хенри, а баща му си останал с празни ръце.

Мечтата му да владее един ден Морлекс се беше спукала като сапунен мехур и Джулиън никога не се съвзе от това разочарование. За да храни голямото си семейство, той ставаше наемен войник всеки път, когато в Ирландия се стигаше до сражения. Когато по-късно и Нийл стана рицар, той скоро разбра, че светът гъмжи от аристократични копелета, до един обеднели и мечтаещи ден след ден за богатствата, които никога нямаше да наследят.

Но днес, колкото и невероятно да беше, мечтата на неговия баща се беше осъществила поне за него. След като му се наложи да чака със седмици в Лондон, докато грамотата за дарение най-сетне беше издадена и снабдена с необходимия печат, а маршалът му даде необходимия за защитата на крепостта брой рицари, сега виждаше за пръв път владението, което крал Хенри му беше подарил. Колко жалко, че баща му вече не бе между живите.

Той заби шпори в хълбоците на коня и едрото, калено в битките животно премина в тръс.

— Този храсталак е чудесно прикритие, каза той на предводителя на рицарите. — Още утре да бъде изкоренен и от двете страни на пътя. Шест души трябва да са достатъчни, струва ми се, за да свършат тази работа.

Младият Уолтър го погледна учудено. Евентуално нападение му изглеждаше направо абсурдно, защото уелсците се бяха оттеглили в ужасните си планини.

— Ако ми позволите, милорд… няма ли да е по-добре да накараме тукашни селяни да изкоренят храстите?

Пред тях имаше каменен мост над плитка река, по чиито брегове няколко момчета опитваха късмета си в риболова. Щом зърнаха отряда рицари, те захвърлиха въдиците, изкатериха се на моста и се зазяпаха любопитно в ездачите.

— Отрядът ми се състои предимно от баски, гасконци и неколцина провансалци, нали разбирате… — продължи с аргументите си Уолтър. — Тези южняци презират такъв труд. Имам си и без туй достатъчно неприятности с тях… с проклетия им темперамент… не оставят жена да мине край тях да не я закачат, освен това пият като смокове… налага ми се непрекъснато да ги вкарвам в пътя…

Конят на Нийл пръхтеше уплашен, докато минаваше пръв по тесния мост и виждаше главите на момчетата, провиснали по двата му парапета. Впи шпори в хълбоците на животното и го накара да мине покрай тях. Уолтър вдигна ръка и рицарите го последваха един след друг. Момчетата гледаха с широко отворени очи минаващите покрай тях конници, чиито доспехи и оръжие блестяха на слънцето.