Джуд Деверо - Сърце от лед

Кен вдигна вилицата, оставена до чинията, и започна бавно да се храни. Но скоро усети, че е страшно гладен, и започна да поглъща бързо храната.

— Ти не им заплащаш времето, което им е необходимо, за да укрепят забоя, нали? Заплаща им се според теглото на въглищата, които са изкопали, прав ли съм?

Джейкъб отново зае мястото си срещу Кен и постави дебело парче ростбиф в чинията си.

— Аз им давам договор като на вторични предприемачи и всеки е свободен да изпълнява своя договор, както намери за добре. Знаеш ли, че плащам на хора, които проверяват каските на миньорите? Тези идиоти свалят в забоя лицевата защита на каската, запалват си цигара и вдигат във въздуха цялата шахта. Инспекторът е длъжен да установи, че лицевата защита е здраво заварена, за да не могат тези хора взаимно да се избият.

Тъй като устата на Кен беше пълна, той жестикулираше с вилицата си.

— От една страна, ти се отнасяш към своите работници като към непълнолетни деца и ги затваряш в лагери, а, от друга страна, те са за теб напълно отговорни предприемачи, които сами поемат риска си… Как се нарича това, когато трябва да работиш, обаче не ти заплащат за работа, която си извършил?

— Мероприятие за създаване на работа — отговори Джейкъб. — Правя всичко възможно да запазя работните места на миньорите. Аз с удоволствие бих купувал въглищата си от друг предприемач и бих се ограничил само с производството на стомана, но не мога да си представя как ще изхвърля толкова хора на улицата. Всеки път, когато се случи нещо като онова горе — той посочи към шахтата „Малката Памела“, — решавам да затворя мината. Съществува огромна конкуренция на пазара за въглища, която е готова веднага да се заеме със снабдяването на моите стоманени заводи в Денвър. Бих могъл още утре да затворя всичките седемнадесет шахти в околността на Чандлър, без това да се отрази върху пазара на въглищата. Но имаш ли представа какво би станало с този град, ако затворя шахтите? За две години Чандлър ще опустее.

— Като те слуша човек, ще рече, че ти си благодетелят на града.

— В известен смисъл аз действително съм такъв — каза самодоволно Джейкъб.

— Обаче и акционерите ти получават някой и друг долар, а?

— Не толкова много, колкото бих искал, но и там правя всичко, което ми е възможно.

В това време Кен избърса с коричка хляб втората си чиния.

— Тогава е крайно време да започнеш да правиш и онова, което не ти е възможно. Случайно аз също притежавам известно количество пари и може да ми хрумне да ги употребя за подаване на няколко жалби срещу собствениците на „Фентън-въглища и стомана“. Отлично си представям как цялото производство — добива на въглища и стоманените заводи — ще бъде спряно, докато тези жалби бъдат разгледани в съда.

— Но това би разорило Чандлър! Ти не би могъл…

— Имам някакво вътрешно чувство, че притежателите на „Фентън — въглища и стомана“ заради собствения си интерес ще избягнат с всички възможни средства подобни жалби.

Джейкъб гледа Кен в продължение на няколко дълги секунди.

— Е, добре. Какво искаш от мен?

— Щом хората имат нужда от инспектори, за да ги пазят от самите тях, бих искал такива инспектори да бъдат назначени. Също така настоявам децата да изчезнат от забоите.

— Но точно децата, благодарение на малкия си ръст, проникват в места, където възрастните не могат! — възпротиви се Джейкъб.

Кен му хвърли само един студен поглед и премина към следващата точка, като напразно се мъчеше да си припомни всичко, което Хюстън му беше разказвала за проблемите на минните работници. Джейкъб се противопоставяше на всяка точка, като се започне от библиотеките на колела — „Четенето само ще увеличи недоволството им!“; през редовните богослужения — „И затова ще трябва да назнача свещеници от всички вероизповедания, но които да плащам! Нали ще предизвикаме религиозна война, ако изпратим всички на едно и също богослужение!“; и се стигне до по-добрите жилища, за които Джейкъб отбеляза, че точно работниците, които вегетират в мизерните колиби, живеят най-здравословно, тъй като през дупките в жилището непрекъснато прониквал свеж въздух.

Така говориха и се препираха през целия следобед, при което Джейкъб непрекъснато доливаше чашата с вино на Кен. Към четири часа думите на Кен все повече се объркваха, понякога главата дори клюмваше на гърдите му. Докато накрая заспа точно но средата на своята лекция, че профсъюзите може би съвсем не са такова зло, за каквото ги представя Джейкъб Фентън. По-старият мъж стана и погледна надолу към могъщото тяло, което сега лежеше простряно в креслото.