Джуд Деверо - Рийган

Когато отминаха няколко крачки, Дейвид каза:

— Как си могла да се омъжиш за такъв човек! Като си помисля, че ти, най-нежната, най-деликатната жена на света, трябва да живееш с този примитивен, невъзпитан заселник, ми се струва, че веднага мога пак да се поболея.

— Травис не е безчувствен — отвърна Рийган припряно. — Травис е…

— Какъв е той? — попита Уейнрайт нетърпеливо.

На този въпрос не можа да отговори. Обърна се, облегна се на перилото на борда, втренчи се във водата и се опита да си отговори какво значеше за нея Травис. Вечер постоянно се грижеше да вземе гореща баня; нощем я довеждаше до плач от щастие; сутрин се събуждаше с чувството, че е негова пленница…

— Какво ти е, Рийган? — попита Дейвид загрижено. — Защо не отговаряш? Не ти ли е добре? Преуморена ли си? Знам колко е напрегнато да се грижиш за толкова труден пациент като мен! Искаш ли да се върнеш в каютата си?

— Не — каза тя усмихнато. Беше й се налагало често да слуша тези оплаквания. — Та ти знаеш с какво удоволствие прекарвам времето си с теб. Искаш ли да седнем за малко?

Докато прекарваше остатъка от следобеда с него, в мислите си често беше някъде другаде. Не го слушаше или отвръщаше поглед от него към Травис, който като котка ловко се катереше по вантите или навиваше дебели конопени въжета. Няколко пъти той й намигна, сякаш винаги знаеше кога го наблюдава.

От много седмици насам тази вечер тя се беше прибрала в кабината при него и когато той влезе и я видя да седи на пейката до прозореца, очите му засияха от щастие.

Въобще, помисли си тя, той се беше разхубавил през последните седмици. Работата на открито му се отразяваше добре и мускулите му се открояваха още по-ясно под загорялата кожа.

— Каква желана гледка след напрегнат ден! — извика той. — Ще ме целунеш ли за добре дошъл или вече си подарила всичките си целувки на младия Уейнрайт?

Думите му й подействаха като студен душ.

— Нима очакваш, че това ще ми хареса? Мислиш, че всички мъже могат да ми натрапят като теб незаконна връзка или че таят подобни мисли?

Травис се обърна с гръб към нея, съблече ризата си и започна да се мие.

— Радвам се да науча, че този зелен младеж не се опитва да открадне собствеността ми. Което не значи, че ще сполучи. Но ми е драго да го чуя от теб.

— Не мога да проумея защо си толкова самонадеян! Аз не съм твоя собственост.

— Искаш ли да ти докажа обратното? — отговори Травис със самодоволна усмивка.

— Аз не ти принадлежа — повтори тя. — Мога сама да се грижа за себе си.

— Хмм — изсумтя Травис, изправи се пред нея и прокара нежно показалец по ръката й. Побиха я тръпки и той я изгледа с присвити очи. — Може ли и този младеж с жълто около устата с един пръст да направи така, че да те побият тръпки на наслада по гърба?

Тя махна ръката му от себе си.

— Дейвид е джентълмен. Ние разговаряме с него за книги и музика — за неща, от които ти нищо не разбираш. Той произхожда от един от най-старите родове на Англия и неговата компания ми се отразява добре. — Тя вирна брадичката си напред. — Няма да допусна да помрачиш дружбата ни с твоята ревност.

— Ревност ли? — изсмя се Травис. — Към един толкова мекушав юноша? — Той я погледна, като клатеше глава. — Наистина имам впечатлението — продължи той с равен глас — че този младеж има сериозни намерения към теб. Затова не бива вече да се виждаш толкова често с него.

— Вече да не се виждам толкова често? — избухна тя. — Има ли нещо в живота ми, което да ме оставиш сама да решавам? Не съм свързана с теб и когато пристигнем в Америка, съм решила да използвам свободата си. Убедена съм, че Дейвид има почтени намерения и не се опитва като теб да направи от мен една… една робиня.

Травис сложи ръце върху раменете й и я попита спокойно:

— Наистина ли искаш да ме размениш срещу младеж с жълто около устата и венчален пръстен?

Когато се наведе към нея и понечи да я целуне, тя отвърна лицето си.

— Защо не? — каза тя тихо. — Мъжете не могат да бъдат чак толкова различни. Ако Дейвид ме обича, би трябвало да се понасяме и в съпружеското легло.

В този миг ръцете му я сграбчиха брутално.

— Само да посмее този юноша да те докосне с пръст, ще му строша всички кокали по тялото. — Той я погледна решително в очите. — А ти ще стоиш отстрани и ще гледаш! — Тръгна към вратата и излезе с тежки стъпки от каютата.

Тази нощ Рийган спа сама в голямото легло. Не искаше да признае колко самотна се чувства, когато не усеща ръцете му около тялото си. През цялата нощ се мята в безсъница от единия до другия край на леглото, борейки се със страха и сълзите си.