Джуд Деверо - Рийган

Той беше дребничък, миловиден, имаше безизразно лице и светла като слама коса. Носеше костюм от добър вълнен плат, безупречно бяла вратовръзка и меки кожени чехли. Спадаше към оня сорт джентълмени, с които беше свикнала още от детството: с ръце, които сякаш бяха създадени да се плъзгат върху клавишите на пиано, или небрежно да въртят дръжката на чаша с бренди между върховете на пръстите си. И докато разглеждаше дългите, изящни ръце на Уейнрайт, й се натрапи тягостното сравнение с грубите пръсти на Травис, които навярно винаги щяха да удрят по два клавиша едновременно. Наистина сегиз-тогиз им се удаваха изненадващи акорди, беше принудена да признае Рийган.

С лека усмивка в крайчеца на устните си тя се огледа за Травис, докато Дейвид Уейнрайт й разправяше защо се наложило да се отправя към толкова изостанала страна като Америка.

— Невъзможно ми е да изразя колко се радвам, че с мен ще пътува една английска дама — започна Дейвид Уейнрайт до нея. — Когато баща ми ми възложи да инспектирам имотите му в оня пущинак, косите ми настръхнаха. Какво ли не бях чувал за тази страна! А пък на оногова, когото не го плаши всичко това, му стига да види само един-единствен американец, за да получи правилна представа за тази страна. Ето ви доказателството! — извика той възмутено и посочи с длан към двама матроси, които трябваше да влачат чували до товарен люк в средата на палубата, където друг матрос ги поемаше и пренасяше под палубата. В този миг двамата просто зарязаха товарите си и се нахвърлиха един върху друг. Единият налиташе с юмруци, докато другият се навеждаше, сегиз-тогиз отвръщаше и нанесе на противника си тежък удар в носа. Веднага шурна кръв и раненият започна да се брани вече с яростни крошета.

В този миг изневиделица се появи Травис, сграбчи двамата далеч по-дребни мъже отзад за яката и ги вдигна във въздуха като зайчета. Рийган чу добре какво смяташе той за поведението им и какво щеше да им се случи, ако се повтореха подобни инциденти. После ги разтърси още веднъж здравата, сложи ги обратно върху палубата, заповяда им да си избършат кръвта и отнесе чувалите до матроса, който вече ги чакаше нетърпеливо до люка.

— Видяхте какво имам предвид — продължи Уейнрайт. — Тези американци не признават никаква дисциплина. Това е английски кораб с английски капитан, ала този… този недодялан американски момък си е наумил, че може да натрапи волята си на екипажа. Всеки капитан знае, че безпрекословно трябва да се спазва субординацията, защото иначе ще настъпи хаос. И не бива да е толкова снизходителен в този случай.

Рийган беше принудена тихомълком да се съгласи с Дейвид. Беше чувала вуйчо й често да застъпва същите възгледи. Но й се стори, че Травис разумно се справи със ситуацията. Сега вече се питаше, свъсила чело, кой от двамата е прав.

Беше толкова заета с този въпрос, че не забеляза как Травис й маха, докато Дейвид Уейнрайт не й обърна внимание с възмутен глас:

— Струва ми се, че този недодялан момък иска да привлече вниманието ви!

Рийган му помаха малко, преди да насочи погледа си в друга посока. Дано този джентълмен не получи погрешно впечатление за мен!

— Явно този момък не се задоволи с това, че го удостоихте с вниманието си — каза Дейвид до нея изумен. — Той си позволява дори да дойде тук. Може би трябва да извикам капитана!

— Не! — извика Рийган стъписано. Тя обърна отново лицето си към Травис и неволно се усмихна.

— Липсвах ли ти вече? — извика Травис засмян, вдигна я с двете си ръце във въздуха и я завъртя в кръг.

— Веднага ме пусни! — заповяда му тя с ядосан глас, което никак не подхождаше на усмивката й. — Ти вониш като… като градинар.

— Така ли? — отвърна той през смях. — Откъде всъщност знаеш как вонят градинарите?

Някой се изкашля високо зад гърба й.

Рийган се изчерви цялата. Най-сетне успя да се освободи от ръцете на Травис.

— Мога ли да ви запозная — господин Дейвид Уейнрайт, господин Травис Станфорд. — Тя погледна нагоре към Травис, сякаш трябваше да го помоли за извинение. — Травис е моят съпруг.

Травис не се стъписа от думите й, а протегна ръката си на Дейвид Уейнрайт и му каза сърдечно:

— Много се радвам, че се запознавам с вас, господин Уейнрайт. Вие сте стар познат на жена ми, нали?

Колко лесно все пак се отрони лъжата от езика й, помисли си Рийган. Той се съгласи с нея и спаси честта й. А беше примряла от страх, че ще й се изсмее.

— Не, ние току-що се запознахме пред кабината ми — отговори Дейвид тихо, докато удивено наблюдаваше как този недодялан момък, този американец, с чувство за собственост слагаше ръка около тесните рамене на Рийган. Беше възмутен до дъното на душата си как този нецивилизован представител на работническата класа се отнася към една английска дама!