Джуд Деверо - Спомен

Мег вдигна глава малко рязко, защото виното я замая. Как можа да си помисли, че тази жена има лоши намерения? Сигурно сърцето й е разбито, задето й беше отнета възможността да преживее години с очарователната, възхитителната си дъщеричка. Разбира се, че е жадна да чуе всичко. На Мег не й хрумна, че докато разказва за дъщерята на Алида, всъщност разказва и за момчето, което Алида може би мрази.

— Децата възприемат еднакво бързо и се интересуват от едни и същи неща — продължи Мег, като мислено се похвали как непринудено въвежда темата за обучението. Докато приключи, лейди Алида ще я умолява да наеме учител за дъщеря й.

Веднъж започнала, Мег не можеше да спре. През деветте години, през които бе живяла с децата и ги бе обичала, винаги й бе липсвала възможността да говори за тях. И това си каза думата. Никога не разговаряше със съседите за децата, тъй като бяха съвсем различни от техните. На селските панаири — доколкото Уил им разрешаваше да присъстват — Кали и Талис се открояваха силно. Всички инстинктивно разбираха, че не са като другите.

Сега Мег можеше да говори на воля. И точно това правеше. Разказа колко надменен е Талис и как понякога обижда Кали. Талис никога не се сеща да се извини, ако с нещо огорчи Кали, но на вечеря слага най-хубавото парче месо в чинията й. Кали пък му поднася най-хубавото парче хляб.

— И двамата ще умрете от глад, докато си прехвърляте най-хубавото — много пъти им бе казвал Уил. Децата възразяваха и Талис се впускаше в дълги обяснения как той и Кали всъщност не се понасят. Обикновено Кали кимаше, защото и двамата бяха прекалено горди да признаят, че не могат един без друг.

— Невъзможно е да бъдат разделени — продължи Мег. — Не заспиват, ако и двамата не са в стаята и за предпочитане в едно легло. И… — тя се поколеба, като наклони глава замислено — …говорят си един на друг наум.

Засрамено погледна към лейди Алида, по чието лице бе изписан интерес, но и някаква погнуса. Мег реши, че е по-добре да не продължава повече в тази насока.

— Ако единият си пореже пръста, и другият изпитва болка. Плеснеш ли едното дете, другото също усеща.

Децата не бяха споделяли, но Мег помнеше колко предпазливо присядаше Кали, след като Уил бе налагал Талис с кожения колан.

Колкото повече слушаше Алида, толкова повече се разгневяваше. Ето отговорът на молбата й към Господ. А на колко много молби, отправени към Него през деветте месеца на последната й бременност, прекарана повече на колене, не отговори той. Не откликна на искането й за син. Вместо това отговори на молбата й нейното дете да подели душата на детето на онази чуждоземка. Защо, защо не откликна на искането й за син? Нейно момче, което да наследи имотите. Здраво телом и духом момче.

А сега тази сервилна старица й разправя колко мили били децата, колко обичливи и внимателни, как помагали на хората. Алида осъзнаваше, че трябва да я прекъсне, преди да й прилошее.

— Хайде, хайде — обади се тя, — трябва да имат поне един недостатък. Или не са човешки същества?

Гърбът на Мег се изпружи от самата мисъл, че нейните деца не са най-добрите на света.

— Да, разбира се, че имат слабости. Те… — поколеба се, но се сети, че пред нея е майката на Кали и следователно може да й се довери. — Те ревнуват — рече тихо тя. — И двете деца ревнуват.

Алида леко се усмихна:

— Това не е много лоша черта. Ние всички ревнуваме. Ето, пийнете още малко вино. Ако не ми разкажете повече за техните недостатъци, няма да повярвам в техните добродетели.

Прозвуча, логично — та нали само собствената й суета възпираше Мег да разкаже цялата истина за децата на тази жена?

— Ревнуват повече от другите хора. Не е нормално. Талис е по-лошият. Не търпи вниманието на Кали да е насочено към друг. Веднъж дойде едно момче и подари книга на Кали. Талис няколко пъти се ядоса, когато тя я разглежда. Иска цялото й внимание да е съсредоточено върху него.

— А момичето? — Алида не можеше да си наложи да я нарече своя дъщеря.

— Тя… — Мег отново се поколеба. Как да опише най-големия недостатък на Кали? — Тя го боготвори — заяви Мег накрая.

За миг Алида можеше единствено да премига.

— Боготвори го?

Пребледня. Може би момчето наистина идваше от Ада?

— Не — побърза да се поправи Мег, вярно разчитайки ужаса на милейди. — Не искам да кажа, че тя е против Господ. Тя… — Как да обясни? В момента й се искаше да притежава способността на Кали да борави с думите. — За Талис честта има огромно значение. Да, това е думата — чест. През цялото време говори за честта на мъжа и че той не може да лъже!