Джуд Деверо - Спомен

— А, значи момичето лъже — вметна Алида, добре разбирайки подобна потребност.

— Не — възрази рязко Мег. — Кали не лъже. Тя е изключително честна, но много, много държи на Талис. Държи единствено на него. — Гласът на Мег се сниши до шепот: — Понякога си мисля, че ще продаде душата си, за да го спаси от ужилване на пчела.

Мег разтърси глава в опит да я избистри, за да обясни какво има предвид.

— Те са само деца, нали разбирате? Не е нещо сериозно. Кали е готова да краде сладки за него, а Талис по-скоро би умрял, отколкото да открадне. Моята Кали е добро момиче. Честно. Има страх от Бога… Освен когато не се отнася за Талис. Тогава става истински дявол.

Мег привършваше чашата вино и се смееше. Дори когато разказваше „най-лошото“ за децата, то не звучеше ужасно.

— Уил и аз все трябва да сме нащрек, защото Кали винаги е готова да поеме вината върху себе си. Дали Талис е оставил вратата на плевнята отворена, дали е счупил нещо с дървения си меч или каквото и да било, Кали все е готова да твърди, че тя го е сторила.

— И момчето позволява да я накажат заради неговите простъпки? — попита Алида с усмивка. Ето най-после доказателството, че той е достоен син на Гилбърт Рашър.

— Не, не. Разбира се, че не — възпротиви се Мег. — Талис ужасно се разгневява, когато разбере, че тя е поела вината за неговите провинения. Все я пита как е възможно да лъже и й повтаря, че това е смъртен грях. — Мег се усмихна. — Иначе Кали не лъже. Само заради него. Но той никога не изисква това от нея. Тя обаче твърди, че не може да понесе той да бъде наранен. Твърди, че той достатъчно е опознал болката.

— Че каква болка е опознало момчето? — попита Алида строго. В момента си мислеше, че само тя знае истинското значение на тази дума.

— Не знам, милейди. Повтарям само думите на дъщеря ви. Тя твърди, че Талис е изпитал достатъчно болка и не бива да понася повече. Може би има предвид смъртта на майка му.

Мег не успя да скрие огорчението си, когато го каза. Сподели как все си мислела, че не е била достатъчно добра като майка, затова Кали говори за рождената майка на Талис.

— Значи сте им казали истината за тяхното раждане?

— О, не! Уил твърди, че е по-добре да не знаят… Докато не дойде времето, имам предвид.

В този момент Алида се убеди, че съпругът на старицата знае повече, отколкото казва на наивната си съпруга, но каквато и да е причината за опазване на тайната, тя бе доволна, че децата са несведущи по въпроса. Ако двамата стари хора бъдат убити и ако случайно децата останат живи, няма как да се явят пред нея с претенции за издръжка… или признаване. Не би им хрумнало да се обърнат към нея или към Джон.

Мег се възползва от настъпилата моментна тишина и със замаяна глава спомена причината за дългото си пътешествие и вероятността да си навлече гнева на съпруга си.

— Нуждая се от пари, за да наема учител за тях — изрече на един дъх.

Алида схвана веднага. Ето защо тази жена е тук. Разбира се, и дума не можеше да става Алида да образова момчето. Ако то оцелее от смъртта, която му замисля, тя не желае да му предоставя предимствата, които образованието осигурява. Освен това не иска да се разделя с никакви пари нито за секунда. Беше на път да загуби почти всичко и ставаше все по-чувствителна на тема пари.

Мег се досещаше какво обмисля Алида и защо се бави. Очевидно не желае на съпруга й да бъде напомняно за Талис. Значи, помисли си Мег, настъпил е моментът, когато трябва да е изключително съобразителна.

Мег започна да изрежда всичко, за което си бе мислила по дългия път насам.

— Не е редно децата да останат неуки — настоя решително тя. Беше си наумила да е неотстъпчива по този въпрос. — Трябва да имат учител; някой, който да ги подготви за мястото им в обществото.

Колебанието на нейно благородие принуди Мег да забие кинжала:

— Всичко, което съпругът ми и аз изкарваме, стига само да изхраним младия Талис. Той расте така бързо, че едвам смогваме да го обличаме. Казах ли ви, че е висок почти колкото мен, а е само деветгодишен? Сигурна съм, че милорд ще е възхитен, когато го види.

Алида печелеше време и съобразяваше бързо. В миналото не бе имала време да крои планове. В нощта на пожара допусна грешки, но този път искаше да ги избегне.

— Значи искате да образовате момчето попита тя благосклонно, като се стараеше омразата са не се прокрадне в гласа й. Разбираше, че тази отвратителна жена се опитва да я шантажира, да й каже, че ако не получи парите, ще представи това здраво момче на съпруга й.