Джуд Деверо - Спомен

Нейно благородие си тръгна, но старецът разбра, че дните му са преброени. Беше разкрит и ако не се ометеше тутакси, щеше да увисне на бесилото. Затова, когато същата нощ изпратеният от Алида човек се прокрадна, за да убие стареца, от закоравелия бракониер нямаше и следа.

Старецът никога не узна какво си помисли Алида за бягството му. Нея хич не я интересуваха нощните му занимания. Какво значение имаха няколко зайци? От месеци тя се чувстваше в безопасност, защото смяташе, че момчето, което съпругът й така силно желаеше, та бе готов да го замени срещу собствените си деца, е мъртво. А сега ставаше ясно, че не е мъртво. Продължаваше да живее някъде. Най-много от всичко на света искаше да организира издирването му, да го открие и да го убие. Никога нямаше да е в безопасност, докато момчето е живо; ако се наложеше, щеше да го убие със собствените си ръце.

А нямаше как да предприеме издирването без знанието на съпруга й. Щом се организира такова нещо, той ще се досети за причината и ще разбере, че момчето е живо. Тогава той щеше да предприеме издирването.

Алида можеше само да се надява, че никои друг не е видял как дойката и съпругът й бягат през гората под прикритието на нощта, отнасяйки новородените деца със себе си. След дълги часове на размисъл Алида започна да се чуди как са се досетили за опасността. Единственият отговор бе, че са били предупредени. И само Пенела можеше да го стори.

От този момент Алида намрази прислужничката си. Знаеше много добре как да я накаже. Пенела изпитваше огромна гордост от близостта с Алида. Толкова се гордееше, че понякога се държеше, сякаш тя е господарката. Много пъти Алида я сварваше да заповядва на другите прислужници с недопустим за нея тон. Някога това се струваше забавно на Алида. Забавно, до нощта когато Пенела не превиши правата си — с постъпката си можеше да разруши живота на Алида.

Алида наказа Пенела, като я лиши от благоразположението си. Вече не споделяше тайните си с нея; държеше се като с обикновена прислужница. За Пенела щеше да е по-милостиво да я бяха сложили на кладата, отколкото подобно държане, и Алида добре го знаеше. Беше идеалното отмъщение.

Сега, докато известяваше господарката си, че онази жена, наета навремето за дойка на момичето и момчето, иска да я види, Алида не се изненада. Пенела трябваше да се досети, че има нещо подозрително. Но обладана от щастието да сподели нещо тайно с господарката си, тя не забеляза нищо нередно. Мисълта й бе изцяло заета с мечтите да си възвърне благоразположението на Алида, да има отново предишните привилегии и предишната власт.

— Кой друг знае за идването й? — попита Алида рязко.

— Никой. Беше долу на двора, забулена с шал, и щом ме видя, се втурна право към мен. Представяте си какво ми беше — такава като нея да заговори мен.

Алида едва се въздържа да й изтъкне, че е само прислужница и не по-важна от дебелата фермерка. Но през последните няколко минути Пенела бе решила, че отново си е върнала старото привилегировано положение; сякаш изминалите девет години не съществуваха.

— С никого не е говорила? Сигурна ли си?

— Съвсем сигурна. Тя самата ми каза. Увери ме, че от два дни дебне удобен случай да види вас или мен. Знае колко държите на мен и да ми каже нещо, е все едно, че го казва на вас, затова говори само с мен.

Онова, което някога бе допадало на Алида, сега я отвращаваше. Как е могла да търпи самонадеяността на тази жена? На времето, самотна и нещастна, когато нямаше съпруг или приятелка, когато нямаше нищо освен омраза в сърцето си, се бе вкопчила в нея.

— Доведи я тук — нареди Алида. — Внимавай друг да не я види. Пъхни в ръцете й кошница с билки, та ако някой я зърне, да помисли, че е дошла да ми продава стоката си, а не да ми казва нещо.

— Да, милейди — поклони се Пенела с преливащо от радост сърце.

С част от съзнанието си долавяше, че гневът на нейно благородие е свързан със случката в нощта на пожара. С годините Пенела започна да съжалява, че бе предупредила онези селяни за намеренията на милейди. Какво значение имаха за нея те или бебетата? Ако Алида ги искаше мъртви, коя бе Пенела, че да й се противопостави? Но колкото до справедливостта, тя продължаваше да не разбира какво толкова бе сторила през онази нощ, та разгневи Алида. После всичко се подреди чудесно, нали? Така че какво лошо бе сторила? Не правеше ли всичко за доброто на нейно благородие?

— Да, сега ще я доведа и ще поговорим с нея.

— Не! — сряза я Алида. — Ще разговарям с нея насаме.