Джуд Деверо - Спомен

Както и да е — ядях и гледах дневната програма на телевизията, особено американските злободневни дискусионни предавания; те ме хипнотизират, както кобрата се хипнотизира от движещата се флейта. Винаги съм се озадачавала защо някои искат да покажат на целия свят своите чувства, омрази и предразсъдъци, да не говорим за особеностите си. Изгледах „Сестри, които се мразят“, после — „Мъже, които искат да са жени“, след това предаване за някакъв мъж, който постоянно носел със себе си гумена кукла с човешки ръст; дъщерите му много се смущаваха (за разлика от тях той не се поколеба да запознае публиката с целия гардероб на „Елейн“).

Около шест следобед, с доста бръмнал мозък, попаднах на някакво предаване за връщане в минали животи. Ставаше въпрос за хора, подложени на хипноза с цел да разберат какви са били през миналите си съществувания.

През цялото предаване седях напрегната на края на стола. Иска ми се да мога да кажа, че дори престанах да ям, но всъщност ядях два пъти по-бързо. В главата ми се въртяха думите на Нора: „Можеш да го имаш, ако успееш да промениш миналото.“

Втурнах се към телефона да позвъня на Нора още преди да съм преглътнала остатъка от подсладеното кисело мляко. Наложи се доста да се постарая, за да се свържа с нея. По-лесно щях да установя връзка с президента на САЩ. Какви проблеми имаха хората, че им трябваше толкова отчаяно медиум? (Не причислявам моя случай към тези на другите.)

Когато най-после чух гласа й, ми бяха нужни броени секунди, за да попитам каквото ме интересуваше: ще мога ли под хипноза да се върна назад и да видя Джами?

Продължителното й мълчание така ме изнерви, че започнах да говоря със скорост сто думи в минута. Обяснявах, че ми е необходимо заради книгата, която пиша; възникват толкова въпроси. Какво е принудило лейди дьо Грей да изчезне? Защо съпругът й е починал същия ден? Защо не са имали деца?

Не спирах да дрънкам. Попаднала от няколко седмици в налудничава ситуация, желаех да въведа малко логика в събитията. Разбира се, не съществува такова нещо като минали животи, така че никой няма къде се „връща“, но все пак, ако е възможно, се налага да го направя в името на изследователската работа. Е, добре. Може любовните романи да не се нуждаят от задълбочени изследователски проучвания, но за да се получи по-достоверна история, си заслужава, нали?

— Не бива да правиш това — обади се най-после Нора.

— Кое? Какво да правя?

— Ти си прекалено нещастна, за да се върнеш.

Кълна се — тази жена ме побърква!

— Не говоря за „връщане“. Искам просто да се завъртя натам и да видя… — Желаех да видя Джами. Да надзърна в очите му. Да надникна в погледа на мъжа, който е другата ми половинка: — Искам да разбера какво всъщност е станало по времето на крал Едуард VII. Да се запозная…

— Ако се върнеш, не е изключено да пожелаеш да останеш там — прекъсна ме Нора. — Няма нищо, което да те дръпне към настоящето.

— Имам договор за книга, срокове за предаването й, а бюрото ми е затрупано със сметки за плащане — пошегувах се аз.

Нора не се засмя.

— Не бива да правиш това. Обещай ми. Опасно е.

— Но съществува възможността тя да е призрак!

— Призраците са много нещастни духове и ти не можеш да се справиш с тях — сряза ме тя строго.

Макар и на тридесет и девет години, започнах да хленча:

— Гледах предаване по телевизията… Много хора са го правили. Съвсем обикновено е. В Калифорния…

— Ти не си обикновена — прекъсна ме тя твърде разпалено. — Нищо от случилото се в предишните ти животи не е обикновено.

Тя си пое дъх, за да се поуспокои, а аз тайничко се зарадвах, че съм успяла да смутя хладната й безпристрастност.

— Хейдън — подхвана тя, — знам, че не ми вярваш за кармата и за проклятията, но те съществуват. Остави природата да следва хода си.

— Да изчакам три прераждания, докато видя Джами, така ли? Да прекарам този живот и следващия и последващия сама, без нето?

Имам моменти, когато човек загубва здравия си разум. Случи ми се сега. Приличах на дете, което моли майка си за още бонбони. Искам Джами и го искам сега! — настоявах аз инатливо.

— Ела утре и ще поговорим. Ще се опитам да ти обясня някои неща по-подробно. Дотогава си почивай и… — тя направи пауза — спри да ядеш.

При последните й думи се изплезих и затворих телефона. Трябва да има закони за медиумите; не бива да имат право да надникват в някои сфери на живота ти, а в други да им е забранено. Или поне навиците за хранене да са във втората група.