Джуд Деверо - Джудит

— Мислиш ли, че е време?

Демари махна на въоръжените мъже до вратата и двамата излязоха.

Хапката заседна в гърлото на Джудит и тя посегна към чашата с вино, за да я преглътне. Осъзна, че Артър Смитън е замислил нещо дяволско, и си пожела да бъде достатъчно силна за онова, което я очакваше.

Огледа нервно залата и откри в един ъгъл мъжа с лютнята, който я бе срещнал в коридора. Сега в очите му нямаше омраза.

Мъжът беше голям и силен. В тъмнорусата му коса имаше няколко светли кичури. Очите му имаха магически блясък. Тъмносини и дълбоки, тази вечер те бяха неразгадаеми. И бяха впити в нея.

Внезапната тишина, която се възцари в залата, и дрънченето на вериги привлякоха вниманието й. В първия миг тя не разбра, че двамата въоръжени мъже бяха довлекли в залата съпруга й.

Тези секунди я спасиха. В мига, когато най-после позна Гевин, тя усети, че Артър и Демари я наблюдават изпитателно. Обърна се към тях и отговори въпросително на погледите им. Когато отново посвети вниманието си на окования мъж, вече беше успяла да се овладее.

Сърцето й биеше лудо, но лицето й остана неподвижно. Въпросите напираха в главата й. Защо бяха довели Гевин? Може би искаха да проверят дали тя няма да се втурне към него и да го прегърне?

Изведнъж главата й си проясни и тя осъзна, че намерението на Артър е било точно такова. Той искаше да докаже на Уолтър, че тя не е безразлична към съпруга си.

— Познаваш ли този мъж? — попита с усмивка Демари.

Джудит огледа окъсаната фигура, окована във вериги, и се престори на изненадана, че вижда в залата един затворник. Дори успя да се усмихне.

— Винаги съм искала да го видя в този вид — отговори спокойно тя.

Уолтър нададе тържествуващ вик.

— Доведете го по-близо! Искам моята красива дама да се наслади на гледката. Тя заслужава това.

Двамата стражи завлякоха Гевин пред масата. Джудит се уплаши, че всички ще чуят как бие сърцето й. Сега не бива да показвам и капчица съчувствие, повтаряше си отчаяно тя, иначе всички сме загубени.

Тя се надигна, грабна чашата си и изля виното върху главата му.

Студената течност го изтръгна от апатията. Той вдигна глава и я погледна. После отмести очи към Демари и Артър, които стояха зад нея.

Демари сложи ръка на рамото й с жест на собственик.

— Хей ти! Виж кой прегръща сега съпругата ти! — извика той и се изпъчи като паун.

Преди някой да е осъзнал какво става, Гевин се хвърли през масата. Мъжете, които държаха веригите му, бяха повлечени и паднаха върху покривката. Чу се звън на счупено стъкло.

Уолтър не можа да се отдръпне достатъчно бързо. Ръцете на Гевин сграбчиха раменете му и го натиснаха към масата.

— Дръжте го, по дяволите! — изкрещя задавено Демари.

Гласът му премина в хъркане, когато Гевин го стисна за гърлото.

Джудит наблюдаваше сцената, без да смее да се помръдне. Макар да беше изтощен от глад и жажда, Гевин имаше достатъчно сили да повлече със себе си двама мъже и да удуши съперника си.

Най-после двамата му стражи се изправиха и задърпаха отчаяно веригите. Ала силите им бяха недостатъчни, за да откъснат Гевин от шията на Демари.

— Един ден ще те убия! — проговори мрачно Гевин, когато най-после успяха да го отдалечат, и мрачният му поглед прониза очите на врага. Вбесените пазачи го заудряха с юмруци и омотаха веригите около тялото му.

— Отведете го! — изкрещя Уолтър Демари и гласът му се пречупи. Той разтърка врата си и всички видяха как брадичката му трепери от преживения ужас. Когато изведоха пленника, господарят на замъка се отпусна в стола си и сведе глава. Джудит разбра, че сега трябва да действа много умело.

— Представлението беше чудесно — заговори с усмивка тя. — Много съжалявам, че той се държа така… невъзпитано. Но какво друго би могло да се очаква от човек като него? Все пак се радвам, че можа да ме види редом с мъжа, който ме обича и е готов да ме защити с живота си.

Уолтър я гледаше изумено.

— Знаеш ли, мисля, че съм ти и малко сърдита — продължи Джудит и бързо закри очи с дългите си мигли.

— Защо? Какво съм направил?

— Не беше много учтиво от твоя страна да доведеш пред една дама тази толкова мръсна и отблъскваща твар. Той умира от глад. Сигурно отказва да яде, за да те накаже със смъртта си.

Уолтър се замисли над думите й и кимна.

— Права си. — Той махна с ръка на един от мъжете до вратата. — Кажи на стражите да го измият и да му занесат храна.

Уолтър бързо си възвърна доброто настроение. Артър твърдеше, че Джудит ще избухне в сълзи при вида на мъжа си, а тя се усмихваше!