Джуд Деверо - Джудит

Джудит мълчеше упорито. Устните й бяха твърдо стиснати. Артър продължаваше да се усмихва.

— Уолтър е слепец, но и вие сте лоша артистка. — Лицето му стана твърдо и безмилостно. — Той е глупак, но аз не съм. Той си въобразява, че сте дошли тук само защото чезнете от любов към него. Аз обаче съм на друго мнение. По-скоро съм готов да повярвам, че сте го направили, за да освободите хората, които обичате. Такъв ли е планът ви? Ще се отдадете ли на Уолтър Демари, за да поискате като възнаграждение освобождаването на майка ви и Гевин Аскот?

— Пуснете ме! — проговори студено Джудит и блъсна ръката му.

Артър я стисна още по-силно.

— Няма да ми избягате. Изобщо не се опитвайте.

— Ами ако кажа на Уолтър какво правите с мен?

Артър избухна в смях.

— Ти май си се вживяла в ролята си, но не забравяй, че си играеш с огъня и можеш да се опариш. Да не мислиш, че ме е страх от онзи слабак Демари? С него ще се справя без усилия. Как мислиш, чия беше идеята да анулираш брака си с Аскот?

Джудит престана да се отбранява и го погледна втренчено.

— Най-после завладях вниманието ти — ухили се доволно Артър. — А сега ме чуй. Уолтър ще те има пръв. Така сме се разбрали. Ще му позволя това, защото после ще бъдеш моя. Той скоро ще ти се насити и ще се радва, че ще се отърве от теб. Ще си потърси друга жена и аз ще те взема.

— По-скоро бих легнала със змия! — изсъска вбесено тя.

Пръстите му се впиха в меката й плът.

— Би ли го направила, за да спасиш майка си? — попита грубо той и в гласа му имаше недвусмислена заплаха. — Вече поиска някои неща за нея, защо не поискаш и свободата й?

— Това не е ваша работа!

Той я стисна в прегръдката си и отново отне дъха й.

— Толкова ли си сигурна? Сигурно се чувстваш силна, защото онзи глупак Демари е ослепял от любов. Аз ще те науча кой е господарят тук.

— Какво искате да кажете?

— Много скоро ще узнаеш.

Джудит усети как стомахът й се преобърна от страх.

— Какво възнамерявате? Сигурно искате да измъчвате майка ми и да я убиете!

— Не, това не ми е достатъчно. Искам да си направя една хубава шега. Ще ми достави голямо удоволствие да гледам как виеш от болка, повярвай. А когато те измъча достатъчно, ще ти позволя да дойдеш в леглото ми.

— Никога!

— Не бързай толкова. — Той я пусна така внезапно, че Джудит политна към стената. — Сега обаче трябва да вървя. Не забравяй какво ти казах.

Артър се отдалечи с големи крачки, но Джудит не смееше да се помръдне. Опита се да диша дълбоко и равномерно, за да се успокои, но сърцето й биеше като лудо. След малко се овладя и закрачи несигурно към покоите си.

Внезапно от сянката се отдели мъжка фигура и тя изпищя задавено. Мъжът й беше непознат. На рамото му висеше лютия. Изглеждаше доста стар и се правеше, че не я забелязва.

Обикновено Джудит не обръщаше внимание на хората, които живееха в замъка, но тъй като беше сигурна, че този мъж е подслушал разговора й с Артър, го огледа внимателно. Изведнъж в очите му блесна такава омраза, че тя се стресна до смърт и бързо притисна ръка към устата си, за да не изпищи.

Обърна се рязко и избяга в стаята си. Хвърли се на леглото и се разтрепери с цялото си тяло.

Джоан се втурна към нея. Приседна на леглото и замилва успокоително косата й. Двете жени вече се чувстваха като сестри.

— Какво ви стори онзи проклет човек, господарке?

— Гевин беше прав, като ми каза, че е било по-добре да си остана вкъщи — захълца Джудит.

— За да шиете и плетете? — Джоан искаше да отклони вниманието на господарката си и успя.

Джудит седна и се усмихна.

— Благодаря ти, че ме изтръгна от самосъжалението. Занесе ли храна на Гевин?

— Да.

— Как е той?

— Стори ми се още по-слаб.

— Какво да правя сега? — Джудит се загледа мрачно пред себе си. — Колко време трябва да чакам, докато пристигне брат му? Трябва да го измъкна от онази дупка. Какво да измисля, какво?

— Дано небето ни помогне! — въздъхна Джоан.

Тази вечер Уолтър Демари беше по-различен от обикновено. Джудит усещаше болезнено изпитателния му, почти недоверчив поглед, макар че оставаше външно спокойна.

— Не ви ли е вкусно яденето? — попита учтиво Артър Смитън.

Тя сведе глава, за да не го гледа, и не отговори.

— Знаете ли, за тази вечер сме предвидили малко забавление и се надявам поне то да ви хареса.

Джудит понечи да го попита какво има предвид, но недвусмислената заплаха в гласа му я накара да замълчи. Артър се приведе напред и погледна Демари.