Джуд Деверо - Джудит

Уолтър използваше всяка възможност да я докосне по ръцете, раменете и шията. На масата седяха още двадесетина мъже и Джудит се чувстваше ужасно под жадните им погледи. В очите на мъжете се четеше недоверие, примесено със страст. Само Демари изглеждаше дружелюбен и безобиден.

— Джудит! — прошепна в ухото й той и гласът му потрепери от страст. — Умирам от любов по теб. — Устните му се впиха в нежната й шия и по гърба й пролазиха ледени тръпки. — Защо чакаме? Не усещаш ли как те обичам и желая?

Джудит се постара да остане неподвижна. Стисна здраво зъби, за да не се отдръпне и да го зашлеви през лицето. Той захапа ухото й, после отново целуна шията й.

— Не бива така, милорд — прошепна укорно тя. — Забравихте ли какво ми обещахте? Нали казахте, че ще проявите търпение! — Нарочно избра това ласкателно обръщение.

— Не мога повече да чакам — изпъшка той. — Ти ме подлудяваш. Нима не усещаш как горя от страст?

— Но вие ми обещахте! Аз съм сигурна, че сте човек на честта и ще сдържите обещанието си. — Джудит издърпа ръката си, която Демари покриваше с целувки и направи опит да се усмихне. Пое дълбоко въздух, защото отново и се пригади, и продължи: — Ако се поддам на страстта и споделя леглото ви… Не се ли боите, че мога да забременея? Какво ще каже тогава крал Хенри? Нима мога да се явя пред него в това състояние? Всички ще помислят, че детето е от мъжа ми. А бракът не може да бъде анулиран, ако нося неговото дете. Нали знаете, че аз…

— Джудит… — започна разгорещено той и изведнъж млъкна. Тя беше права. Демари отпи голяма глътка вино и въздъхна. В главата му цареше хаос.

— Кога ще се явим пред краля, милорд? — попита плахо Джудит. Беше й хрумнало, че по пътя ще намери начин да избяга.

Уолтър беше слисан от прямия й въпрос. Макар че ги наблюдаваха много очи, той продължи да я опипва. Ръката му се плъзна към талията й и допирът до топлата й кожа го влуди. Кръвта пулсираше във вените му.

В този миг се намеси Артър.

— Толкова ли бързате да анулирате брака си? — попита иронично той.

Джудит не отговори.

— Лейди Джудит, ние сме ваши приятели. Можете спокойно да говорите откровено. Толкова ли е силна страстта ви към лорд Уолтър, че горите от нетърпение да заявите пред краля желанието си да го вземете за съпруг?

— Тонът ти не ми харесва! — изкрещя грубо Демари. — Тя не е длъжна да ти доказва чувствата си. Тя е моя гостенка. Дойде доброволно.

Артър се усмихна и присви очи.

— Тук си прав. Тя наистина дойде по своя воля — проговори той необичайно високо. Посегна към чинията с месо, която беше пред Джудит, и пошепна в ухото й: — Но защо дойде? Ето, на това още не мога да си отговоря.

Вечерята беше кошмар за Джудит и тя копнееше за мига, когато ще може да се оттегли. Когато Уолтър й обърна гръб, за да даде някакво нареждане на слугите, тя побърза да се изправи. Изкачи се бързо по стълбата с лудо биещо сърце. Колко още можеше да устоява на Демари? Облегна се на стената и задиша тежко.

Каква глупачка беше! Как можа да си помисли, че ще се справи с този полудял от любов мъж! Майка й беше права, тя не познаваше мъжете.

— Ето къде сте били.

Джудит вдигна глава. Пред нея стоеше Артър. Двамата бяха сами в мрачния коридор, осветен само от един опушен светилник.

Тя се огледа страхливо и мъжът се ухили подигравателно.

— Вие май търсите възможност за бягство? Няма такава. Тук сме съвсем сами. — Той протегна ръце към нея и я привлече към себе си. — Какво има? Да не сте загубили ума и дума? Иначе езикът ви е дяволски бърз. Няма ли да ми забраните да ви докосвам?

Ръката му се плъзна по рамото й.

— Виждам, че сте достатъчно красива, за да изкушите и самия дявол. Започвам да разбирам Уолтър. Горкият, той не може да мисли за нищо друго, освен как да ви отведе в леглото си.

Погледът му я прониза.

— В златните ви очи няма страх. Знаете ли как искам да ги видя пламтящи от страст. Мислите ли, че ще успея да ги накарам да заблестят?

Твърдата му уста завладя нейната. Джудит не помръдна, устните й останаха здраво затворени. Целувката не постигна нищо.

Изведнъж Артър я пусна.

— Вие сте една леденостудена вещица — изсъска той. В следващия момент я стисна отново в прегръдката си и Джудит изохка, защото въздухът излезе от дробовете й. Езикът му се втурна в устата й и я задави. Само след миг Артър разхлаби хватката си и се ухили иронично. — Май не сте толкова студена, колкото се правите. Обратното би било невероятно за жена с такава коса. Кой ли би могъл да разтопи сърцето на ледената кралица? Сигурно Уолтър с горещите си целувки. Или може би съпругът ви?