Джуд Деверо - Джудит

— Ти си по-смела от десет мъже наведнъж. — Целуна я жадно и я побутна към изхода. — А сега си иди и не се връщай повече тук.

Сър Артър не можеше повече да сдържа гнева си. Много неща му се бяха струпали само за един ден.

— Ти си глупак! — изфуча разярено той. — Тя си играе с теб на котка и мишка! Защо не разбираш?

— Позволяваш си твърде много! — проговори предупредително Демари.

— Някой трябва да те вразуми! Толкова си заслепен по тази мръсница, че няма да забележиш как ще ти забие нож в гърба. Даже ще й благодариш, че те е убила!

Уолтър се взря мрачно в каната с бира.

— Тя е толкова сладка и красива — прошепна с копнеж той.

— Сладка ли? По-скоро е като вино, подправено с отрова. От три дни е тук и докъде стигнахте? Съгласи ли се да поиска от краля анулиране на брака си? — Без да му остави време да отговори, той продължи настойчиво: — А какво правиш ти? Седиш си и я зяпаш като разгонен жребец!

— Тя е прекрасна жена и аз я желая — отговори упорито Уолтър Демари.

— Точно така — съгласи се с усмивка Артър. Джудит Аскот караше и неговата кръв да кипи. За разлика от Демари обаче той не губеше ума си. — И какво ти донесе красотата й? Доближи ли се поне с една стъпка до целта?

Уолтър тресна каната на масата и тя издрънча.

— Тя е дама и аз я ухажвам! Всички мъже, които е познавала досега, са й вдъхвали само страх. Баща и, братята й, после Гевин Аскот. Трябва да я убедя в любовта си…

— Вдъхвали са й страх, значи! — изсмя се злобно Артър Смитън. — Никога досега не бях срещал толкова безстрашна жена. Всяка друга би си останала у дома, зад здравите стени на замъка си. А тази дойде сама в ръцете ти и…

— И? Тя не поиска нищо друго, освен по-добра стая за майка си! — напомни му тържествуващо Уолтър. — Прекарва дните си с мен и нито веднъж не е попитала за мъжа си. Това доказва, че не изпитва и капка привързаност към него.

— Не съм толкова сигурен — промърмори замислено Артър. — Струва ми се подозрително, че не го е споменала с нито една дума.

— Тя го мрази! Отвращава се от него, казвам ти! Не разбирам защо не го пратиш на оня свят. Тогава веднага ще се оженя за нея.

— И кралят ще ти даде да разбереш. Тя е богата наследница. Само баща й имаше право да я омъжи. Сега той е мъртъв и правото е на краля. Ако съпругът й умре, тя минава под покровителството на краля и владенията й стават негови. Да не си въобразяваш, че кралят ще ти даде богатата вдовица, след като научи, че си измъчвал до смърт съпруга й? Ако я вземеш за жена без негово позволение, той ще побеснее и тежко ти тогава. Само ако тя отиде лично при Хенри и му заяви, че желае бракът й да бъде анулиран, защото е решила да се омъжи за теб, ще постигнеш каквото искаш. Крал Хенри обича кралицата и се радва на сантименталните истории.

— Ще я накарам да се влюби в мен — обеща тържествено Демари. — Тя ме обожава още отсега. Нали чета в очите й.

— Казвам ти още веднъж: ти си абсолютен глупак. Виждаш само онова, което искаш. А аз съм почти уверен, че в красивата й главица се въртят планове за бягство.

— Нима Джудит иска да избяга от мен? — Уолтър зяпна смаяно. — Та аз не я държа в плен. Тя е свободна и може да прави, каквото иска.

Артър го изгледа с отвращение. Каза си, че трябва да бъде постоянно нащрек, защото златооката вещица заплашваше да унищожи честолюбивите му планове.

— Значи ти си уверен, че тя не може да понася мъжа си? — попита с измамна кротост той. — Имаш ли доказателства?

— Тя не го споменава.

— А може би е отчаяна, че го е загубила? — Артър се ухили коварно. — Не е зле да проверим чувствата й към Гевин Аскот.

Уолтър го погледна със съмнение.

— Май не си толкова сигурен в нея, колкото се правиш? — Артър наля още масло в огъня.

— Разбира се, че съм сигурен. Какво предлагаш?

— Ще извадим любимия й съпруг от дупката и ще й го представим. Нека видим реакцията й. Или ще избухне в сълзи при появата му, или ще се зарадва, като го види в това състояние.

— Знам, че ще се зарадва. — Ала Уолтър съвсем не беше толкова сигурен.

— Да се надяваме, че си прав. Аз обаче не мисля така.

Стаята, която бяха дали на лейди Хелън, беше по-голяма, светла и чиста. Мебелировката беше оскъдна. В единия ъгъл беше поставено широко легло с балдахин. В другия имаше сламеник.

Джон Басе и лейди Хелън седяха до ниската маса и играеха шах. Главите им бяха приведени и почти се докосваха.

— Пак спечелихте — установи изненадано Джон.

Лейди Хелън се усмихна.