Джуд Деверо - Джудит

— Крайно време е да разбереш, че жената може да превъзхожда мъжа в много отношения. Дамата е по-добра дори от царя. Е, мисля, че победих.

Рейн погледна смаяно шахматната дъска.

— Толкова бързо? Това е невъзможно! Та аз изобщо не забелязах как го направи. Ти отклони вниманието ми с приказките си и не можах да се съсредоточа. — Той я изгледа сърдито. — А и кракът ме заболя отново. Знаеш ли колко ми е трудно да разсъждавам над позицията си?

Джудит го погледна загрижено, но след малко избухна в смях.

— Рейн, престани да се преструваш! Не знаех, че си толкова коварен. Крайно време е да се захващам за работа.

— Не, моля те, не ме оставяй! — Той улови ръката й и започна да целува пръстите един по един. — Толкова скучая, че се боя да не полудея. Остани още малко. Само една игра!

Джудит помилва косата му. А Рейн се разсипа в благодарности и комплименти, предназначени да я размекнат и да я накарат да остане повече. Така ги завари Гевин.

Той почти беше забравил колко красива е съпругата му. Вярно е, че вече не беше облечена в кадифе и коприна, както на сватбата, но дори в простата, плътно прилепнала рокля от синя вълна изглеждаше прелестна. Дългата коса беше сплетена в дебела плитка и й придаваше момичешки вид. Само разкошната закръгленост на тялото издаваше, че тя е жена — прекрасна жена.

Джудит първа забеляза съпруга си и усмивката й угасна. Тялото й веднага се скова.

Рейн усети, че нещо става с нея, вдигна глава и погледна право в мрачното лице на брат си. Нямаше съмнение, че Гевин си е извадил погрешни заключения от малката сцена.

Джудит се дръпна настрана, но Рейн я задържа. Той нямаше намерение да се оправдава и да изглежда виновен. Много по-добре беше да нанесе първия удар и да даде добър урок на гневния си брат.

— Тъкмо се опитвах да накарам Джудит да остане още малко с мен — проговори небрежно той. — Вече два дни седя тук и съм обречен на безделие. За съжаление тя няма почти никакво време за мен.

— И опита всевъзможни трикове, за да я убедиш да остане, нали? — изръмжа Гевин, устремил поглед в хладното лице на Джудит.

Младата жена издърпа ръката си, поклони се кратко на съпруга си и проговори сухо:

— Трябва да се заема отново с работата си. — После кимна с нежна усмивка на Рейн и бързо излезе от стаята.

Рейн премина в нападение още преди брат му да се е оправил от изненадата.

— Къде беше? Женен си само от седмица! Пристигаш тук, оставяш жена си и багажа на прага на дома си и изчезваш!

— Тя очевидно се справя без усилия с новото си положение — изръмжа Гевин и се отпусна в един стол.

— Ако си решил да я обвиняваш в нещо безчестно…

— Не, няма да я обвинявам. — Гевин знаеше, че брат му никога не би направил опит да прелъсти Джудит. Само че завръщането му се оказа едно голямо разочарование. Беше очаквал нещо друго. — Какво е станало с крака ти?

Рейн изпита известна неловкост, но накрая призна на брат си, че е паднал от коня. Учудването му беше голямо, защото Гевин не му се присмя, а го изслуша спокойно и тежко се надигна от стола.

— Трябва да огледам замъка. Отсъствах дълго и сигурно има много неща за уреждане.

— Чакат те изненади! — Рейн се вгледа внимателно в шахматната дъска и се опита да си припомни ходовете на Джудит. Все още не бе проумял как го би толкова бързо. — Никога не съм срещал жена като Джудит.

Гевин изкриви уста.

— Какво може да направи една жена, и то само за седмица? Сигурно е ушила гоблен с прекрасни цветя или…

— Тя не се занимава с женски работи. Ти май нямаш понятие какво съкровище е съпругата ти, мили братко.

Гевин наистина не разбираше накъде бие Рейн. Знаеше от опит, че когато отсъства, в замъка всичко тръгва наопаки, и бързаше да се срещне с управителите.

Рейн предусещаше хода на мислите му.

— Дано намериш някоя дреболия за уреждане! — извика подире му той и избухна в смях.

Гевин излезе от къщата, все още гневен, че срещата с Джудит не беше минала според очакванията му. Надяваше се да я намери мека и покорна, а вместо това…

Когато скочи от коня в двора, толкова бързаше да види жена си, че промените в замъка не му направиха впечатление. Главата му беше пълна с образа на Джудит, разкъсваща се от мъка и копнеж.

Сега вървеше през двора и се оглеждаше, смаяно. Къщичките, долепени до външната крепостна стена, бяха прясно боядисани с вар и изглеждаха чисти и приветливи. Рововете зад стената, които обикновено бяха пълни с отпадъци, бяха наскоро разчистени.