Джуд Деверо - Джудит

Там погледна братята и оръженосеца си със замаяна усмивка и бавно се свлече в протегнатите им ръце.

Сега Рейн и Майлс го мъкнеха към шатрата. Там му свалиха изкривения шлем и сложиха възглавница под тила му.

— Аз ще се погрижа за него, а ти повикай жена му. Съпругите много обичат безпомощни мъже.

Само след миг Гевин дойде на себе си. Някой притисна към челото му влажна кърпа, две хладни ръце помилваха бузите му. Той отвори с мъка очи, но погледът му все още беше замъглен. Главата му бучеше и той не разпозна жената, седнала до него.

— Аз съм, Лилиан — проговори мек глас. Слава Богу, че говори така тихо, каза си Гевин. — Дойдох да се погрижа за теб.

Гевин направи опит да се усмихне и отново затвори очи. Знаеше, че трябва да си спомни нещо, но не можеше.

Лилиан видя, че дясната му ръка стиска здраво мрежичката за коса, дадена му от Джудит, и това я вбеси.

— Лошо ли е ранен? — попита загрижен женски глас пред шатрата.

Лилиан се наведе светкавично и притисна устни към устата на Гевин. Вдигна безжизнената му ръка и я сложи на кръста си. Той беше твърде замаян, за да забележи какво става.

Гевин отвори очи едва когато в шатрата проникнаха ярки слънчеви лъчи. Разумът му отново заработи. Видя Джудит, заобиколена от братята му, видя мрачните им лица. И изведнъж осъзна защо беше укорът в погледите им. Той беше прегърнал Лилиан!

Отблъсна я грубо и се опита да се изправи.

— Джудит… — прошепна отчаяно той. Лицето му побледня като платно.

Очите на жена му бяха тъмни и неестествено големи. В погледа й светеше омраза. Той видя това, преди отново да загуби съзнание и да се отпусне безпомощно във възглавниците.

Джудит се обърна рязко и излезе от шатрата. Майлс вървеше по петите й, сякаш искаше да я предпази от дявола.

Лицето на Рейн стана тъмночервено.

— Ти, копеле! — изкрещя ядно той. В следващия миг разбра, че брат му отново е загубил съзнание. Обърна се към Лилиан и веднага забеляза триумфа в погледа й. Сграбчи я грубо за рамото и я вдигна от столчето. — Ти си инсценирала всичко това, нали! — изсъска вбесено той. — Господи, защо брат ми е такъв глупак! Та ти не струваш и колкото малкото пръстче на Джудит!

Като видя усмивката в ъгълчето на устата й, той загуби самообладание и я разтърси здравата. Накрая й зашлеви силен шамар.

Ръката му се вдигна отново и застина насред движението. Изразът в очите й бавно се променяше. В дълбините им нямаше гняв, а неприкрита страст.

Отвратен, мъжът я блъсна към изхода.

— Махай се от очите ми! — изкрещя той. — И те съветвам никога вече да не се доближаваш до мен!

Когато Лилиан излезе, Рейн посвети вниманието си на ранения. Гевин тъкмо идваше на себе си. По-младият брат беше толкова гневен, че не му каза нито дума, а тръгна да търси лекар.

Беше посред нощ, когато Гевин се събуди от дълбок сън. В шатрата беше тъмно, той беше съвсем сам.

Преметна крака през ръба на кушетката и седна. Имаше чувството, че главата му е разцепена на две половини. Подпря се на ръце и затвори очи от непоносимата болка.

След малко болката отслабна. Гевин се раздвижи внимателно и установи, че го боли не само главата, а и всички мускулчета по тялото. Беше лежал на постелята с часове, и то облечен в тежката желязна броня.

— Защо пажът не е дошъл да ме съблече? — запита се той. Защо в шатрата няма никой?

Нещо синьо, захвърлено на пода, привлече вниманието му. Мрежичката за коса на Джудит. Той я вдигна и се усмихна, припомнил си сутрешната сцена.

Скоро дойдоха и другите спомени, отначало непълни, несвързани, накъсани образи. И изведнъж разбра. Джудит го видя да прегръща Лилиан! Само не можеше да си спомни как се бе стигнало до тази сцена.

Гевин събра всичките си сили, за да се изправи. Трябваше да свали бронята. Чувстваше се много зле и желязото се врязваше болезнено в тялото му. Главата го болеше непоносимо, но въпреки това трябваше да намери Джудит и да поговори с нея.

След два часа Гевин стоеше в голямата зала. Джудит не беше там. Всяка крачка беше мъчение. Болката го заслепяваше. Пред очите му танцуваха черни вълни.

Като през мъгла той разпозна Хелън Рейвдаун, която носеше табла с напитки за гостите. Дръпна я в един тъмен ъгъл и прошепна дрезгаво:

— Къде е тя?

Очите на Хелън святкаха злобно.

— И ти смееш да ме питаш къде е? — изсъска майката. — Ти й причини най-страшната болка на света. Аз знам, че всички мъже постъпват така с жените си, но тя не го знаеше. Опитах се да я предпазя, но не успях. Казах й, че всички мъже са лъжци и безогледни типове. Тя не ми вярваше. Защитаваше те и ти я наказа жестоко за верността. Видях устната й след първата ви нощ. Ти си я ударил, преди да я вземеш, нали? А тази сутрин десетки гости видяха как брат ти изгони от шатрата онази мръсна уличница Лилиан Валенс. По-скоро ще умра, отколкото да ти кажа къде е Джудит. Господи, защо не убих и себе си, и дъщеря си, преди да я дам в ръцете ти!