Джуд Деверо - Джудит

— Това е залог за успех — прошепна с усмивка тя. — От мен. За няколко мига Гевин остана неподвижен на коня си.

После сведе копието си и Джудит завърза мрежичката с треперещи пръсти за върха му. Когато отново вдигна очи към Гевин и го погледна малко засрамено, той се приведе, вдигна я от земята и впи устни в нейните.

Целувката му беше корава, забралото на шлема притискаше бузата й. Джудит не усещаше нищо. След малко Гевин я остави отново на земята и тя се разтрепери. Беше опиянена от случилото се.

Джудит не съзнаваше, че по време на тази сцена множеството е застинало в мълчание. Ала Гевин го забеляза. Съпругата му беше рискувала живота си, за да му даде залог за успех. Той вдигна копието си и го размаха триумфално. Зрителите избухнаха в ликуващи викове.

Като видя, че всички погледи са насочени към нея, Джудит пламна от срам и притисна ръце към лицето си. Майлс и Рейн се втурнаха да й помогнат.

— Ако жестът ти не беше направил Гевин толкова щастлив, щях здравата да те напляскам за лекомислието ти — рече укорително Рейн.

Множеството отново възликува. Гевин беше свалил противника си от седлото. Джудит беше ужасно объркана. Не й беше приятно, че е попаднала в центъра на общото внимание, затова събра полите си и бързо побягна обратно към замъка.

Искаше да поседи малко в тихата си градинка, за да си възвърне нормалния цвят на лицето и дишането й да се успокои.

Лилиан се втурна като бясна в шатрата на граф Байхем. Стените й бяха тапицирани с коприна и украсени със скъпоценни византийски килими. Едмънд Чатауърт обичаше удобствата.

— Какво се е случило? — попита дълбок глас зад гърба й.

Лилиан се обърна като ужилена и видя пред себе си Роджър, по-малкия брат на Едмънд. Младият мъж седеше на ниско столче и остреше меча си. Изглеждаше много добре с изрусената от слънцето коса и енергичната линия на устните. Дори белегът покрай лявото око не го загрозяваше.

Много пъти Лилиан си беше представяла какво ли щеше да бъде, ако граф на Байхем беше не дебелият Едмънд, а красивият и млад Роджър. Тя отвори уста да заговори, но веднага спря. Искаше да му разкаже за шума, който беше вдигнала съпругата на Гевин. Преди началото на турнира тя бе предложила на Гевин панделката си, но той не пожела да я вземе. Обясни й, че не желае да приказват за миналите им отношения. Хората си нямали друга работа, освен да разпространяват клюки.

— Не ти ли е ясно, че си играеш с огъня? — попита тихо Роджър и провери острието на меча с палеца си. Когато Лилиан не отговори, той продължи настойчиво: — Мъжете от семейство Аскот не гледат на тези неща като нас. За тях правото е право, а неправдата — неправда. Между двете неща няма нищо.

— Нямам представа за какво говориш — тросна се Лилиан.

— Гевин няма да се зарадва, като открие, че си го излъгала.

— Не съм го лъгала!

Роджър вдигна вежди.

— А как му обясни, че трябва да се омъжиш за брат ми?

Лилиан се отпусна на едно столче и сведе глава, за да скрие ядното треперене на устните си.

— Ти не очакваше, че Джудит е толкова красива, нали? — продължи невъзмутимо Роджър.

— И ти я наричаш красива? — озъби се Лилиан. — Косата й е червена и сигурно цялото й тяло е в лунички. Някой ден ще я попитам с какво се маже, за да ги скрива. Гевин сигурно не я желае и…

— Присъствах на церемонията по отвеждането в леглото — прекъсна я безцеремонно Роджър. — Видях част от тялото й и мога да те уверя, че нямаше нито една луничка. Не си въобразявай нищо, миличка. Нямаш никаква възможност да й отнемеш съпруга.

Лилиан скочи отново на крака и забърза към изхода. Роджър не биваше да види колко болно я улучиха думите му. Тя трябваше да запази Гевин — на всяка цена. Той не приличаше по нищо на другите й любовници. Той умееше да обича. Тя имаше нужда от страстта му, както имаше нужда от богатството на Едмънд Чатауърт. Нямаше да позволи на тази червенокоса вещица да й отнеме Гевин!

— Къде е Едмънд? — попита с треперещ глас тя.

Роджър махна с ръка към широкото легло в отсрещния ъгъл на шатрата.

— Спи. Яде и пи твърде много. — Лицето му се изкриви отвратено. — Иди при него. Трябва му човек, който да държи бучащата му глава.

— По-внимателно, братко — заповяда Рейн. — Главата му е доста пострадала и не е нужно да се запознае и с някой стълб…

Двамата носеха Гевин върху щита му. Дългите му крака висяха от двете страни и стъпалата се влачеха по земята.

Той бе успял да разколебае втория си противник, но преди да падне, мъжът вдигна копието си и нанесе силен удар, който улучи Гевин точно зад ухото. Макар че шлемът намали силата на удара, Гевин видя звезди посред бял ден. Главата му забуча с такава сила, че заглуши шума от битките. Все пак той се задържа на седлото, докато конят го отнесе към края на арената.