Джуд Деверо - Джудит

Без да каже дума, Гевин й обърна гръб и тръгна да търси жена си. Намери я в градината. Майлс седеше до нея на пейката и държеше ръката й.

Без да се тревожи от заплашителния поглед на брат си, Гевин протегна ръка и проговори спокойно:

— Ела с мен.

Главата му щеше да се пръсне от болка. Всяка дума беше мъчение.

Джудит се надигна веднага.

— Да, господарю.

Гевин смръщи чело и й подаде ръка. Тя се направи, че не забелязва учтивия му жест и тръгна напред. Двамата влязоха в замъка и се изкачиха в брачните си покои.

Гевин се отпусна на леглото и свали ботушите от отеклите си крака. Въздъхна доволно и погледна жена си, застанала неподвижно в края на леглото.

— Защо ме гледаш така?

— Защото чакам заповедите ти, господарю.

— Заповеди ли? — изръмжа той и притисна с две ръце бучащата си глава. — Тогава се съблечи и легни до мен.

Той не можеше да проумее тази внезапна покорност. Защо не се съпротивляваше, защо не го обвиняваше? Знаеше как да се справи с нея, когато беше дръзка и гневна, но тази нова Джудит го объркваше.

— Да, господарю — отвърна монотонно тя.

Гевин се съблече с мъка и отиде до леглото. Джудит вече лежеше под завивката, устремила поглед в тавана. Той легна до нея и улови ръката й. Тя не се помръдна. Той се наведе над нея и притисна устни в нейните. Очите й продължиха да се взират в белия таван, тя не реагира на целувката му.

— Какво ти е? — попита сърдито той.

— Какво да ми е, господарю? — Тя се обърна към него, но очите й останаха безизразни. — Заповядай ми какво желаеш от мен и аз ще го изпълня.

Гевин усети бедрото й до своето и осъзна, че тя е разтворила краката си за него. Това го слиса още повече.

— Джудит — започна нерешително той, — трябва да ти обясня какво се случи тази сутрин…

— Няма какво да ми обясняваш. Ти не даваш обяснения на подчинените си, нали? Аз съм твоя покорна слугиня. Кажи ми как да ти служа и ще се подчиня.

Гевин се отдръпна настрана като опарен. Погледът й не му харесваше. Когато го мразеше, в очите й поне имаше живот. А сега бяха неестествено безжизнени, като мъртви.

Той стана от леглото, облече панталона и ризата си, взе ботушите и жакета и бързо излезе от спалнята. Никога вече нямаше да се върне в това студено, заплашително помещение.

В замъка на Аскот цареше дълбока тишина. Джудит стана от голямото легло и бързо облече кадифения си халат, подплатен с кожи от норка. Май никой в къщата не беше буден. Откакто Гевин я свали от коня пред прага на Аскот Касъл, тя не можеше да намери покой. Леглото беше твърде голямо и празно.

На сутринта, когато отказа да реагира на опитите му за сближение, той й заяви, че много скоро ще заминат за замъка на дедите му. Пътуваха цели два дни.

Видът на гордия замък направи силно впечатление на младата жена. Четириетажната сграда изглеждаше наистина величествена с обкованите в олово прозорци. Зад една стена цъфтяха плодни дръвчета.

Тя понечи да каже на Гевин колко харесва дома му, но той не й даде възможност да го стори. Изкрещя някакви заповеди на хората си и я остави в двора с целия багаж. Джудит беше принудена да се представи сама на новите си близки и на прислугата.

Оттогава беше минала цяла седмица. Гевин й остави достатъчно време да свикне с новия си дом. Джудит огледа новата обстановка и скоро реши, че може да бъде полезна.

Слугите не бяха свикнали да изпълняват разпорежданията на жени, но Джудит се посвети с радост на новите си задължения. Това отклоняваше мислите й от коварната Лилиан Валенс и предателството на Гевин. През деня това й се удаваше, но нощем самотата беше потискаща.

Някакви шумове в двора я накараха да се ослуша. Беше много рано и дори слугите спяха. Освен това само членовете на семейство Аскот имаха право да влизат през малката врата във вътрешността на замъка.

Първата сива светлина на деня беше твърде слаба и Джудит не можа да различи кой слезе от коня. Събра набързо полите си и хукна надолу към голямата зала.

— Внимавай, човече! — изруга Рейн. — Да не мислиш, че съм от желязо, та се отнасяш така с мен!

Джудит спря на първата площадка. Двама оръженосци внесоха девера й. Кракът му беше стегнат в дебела превръзка.

— Какво е станало? — попита уплашено тя.

— Проклетият кон! — отговори с крива усмивка Рейн. — Спъна се на прав път, посред бял ден!

Джудит забърза надолу и нареди на мъжете да го сложат в едно кресло пред камината. Раненият му крак бе вдигнат на ниско столче.