Джуд Деверо - Джудит

Гевин спря при клетките на птиците и се огледа слисано. Тук се отглеждаха най-различни видове соколи, особено ловни и пощенски. Главният соколар беше застанал пред една греда, на която беше завързан сокол. Мъжът държеше в протегнатата си ръка стръв и бавно се движеше в кръг около птицата.

— Това някаква нова примамка ли е? — попита заинтересовано Гевин.

Мъжът на име Саймън кимна.

— Да, господарю. По-малка е от предишната и мога да я размахвам по-силно и по-бързо. Птицата е принудена да реагира по-бързо и се чувства така, сякаш лети високо в небето.

— Добра идея — отбеляза Гевин.

— Не е моя. Лейди Джудит ме посъветва да постъпя така.

Гевин не повярва на ушите си.

— Лейди Джудит е посъветвала теб, майстора соколар?

— Да, господарю — ухили се добродушно Саймън. — Вашата жена е не само красива, но и умна. Направи и други ценни предложения. Елате да разгледате новите пръчки за соколите. Сам ги изработих. Според лейди Джудит старите били неудобни и разранявали краката на животинките. Освен това са се завъдили разни гадинки.

Гевин не го последва и Саймън спря насред път. Старецът нямаше представа какво става в душата на господаря му. Гевин смаяно се питаше как Джудит бе успяла да подтикне стария, упорит соколар към такива радикални промени. Саймън не приемаше заповеди нито от баща му, нито от него.

— Няма ли да разгледате клетките, господарю? — попита отново Саймън.

Гевин поклати глава.

— Не, ще дойда по-късно. — В гърдите му бушуваше луд гняв. Джудит си въобразяваше, че има право да се разпорежда в дома му, да се меси в управлението на имотите! Това беше само мъжка работа!

— Добър ден, господарю! — извика една слугиня и когато Гевин я измери с мрачен поглед, се изчерви чак до корените на косата си. След малко събра смелост, приближи се и направи дълбок реверанс. — Казах си, че искате нещо освежително…

Гевин се усмихна. Най-после да срещне една жена, която знае къде й е мястото. Отпи голяма глътка от поднесената му чаша и погледна слугинята дълбоко в очите. Много скоро обаче вниманието му се насочи към напитката.

— Много добро питие. Откъде е?

— Горски ягоди, прясно откъснати. Сварени с ябълковото вино от последната година. Сложихме и малко канела.

— Канела ли?

— Да, господарю. Лейди Джудит я донесе със зестрата си.

Гевин върна празната каничка на слугинята и се намръщи още по-грозно. Обърна й гръб и продължи пътя си. Гневът му заплашваше да избухне. Май всички тук бяха полудели! Той се запъти с големи крачки към другия край на двора, където беше ковачницата. Очевидно тя беше единственото място, където можеше да бъде сигурен, че няма да се сблъска с нововъведенията на жена си.

Ала и тук го очакваше изненада. Ковачът, едър мъж с мускулести гърди, седеше до прозореца и шиеше.

Гевин го изгледа смаяно.

— Какви са тези нови моди? — попита гневно той. Мъжът се усмихна и вдигна две парчета кожа.

— Само ги погледнете, господарю. Използваме ги за броните вместо шарнири. Така стават много по-гъвкави. Умно измислено, нали?

— Кой ви даде тази идея? — процеди през здраво стиснатите си зъби Гевин.

— Лейди Джудит — отговори спокойно ковачът и учудено вдигна рамене, когато господарят му изскочи като вихър от ковачницата.

Тази жена е цяло мъчение! Въвежда промени в дома ми, без да си даде труд да помоли за съгласието ми. Замъкът е мой. Аз заповядвам тук. Ако се правят промени, то става само след моето нареждане.

Гевин намери жена си в склада, голямо помещение в близост до църквата. Поради опасността от пожар кухненското крило беше изнесено извън къщата.

Джудит беше заровила ръце до лактите в бъчва с брашно. Гевин се изстъпи пред нея и сложи ръце на кръста си.

— Какви ги вършиш! — изкрещя извън себе си той.

Джудит се изправи бавно. Макар че Гевин я надвишаваше с цяла глава, на лицето й нямаше и следа от страх.

— Това е моят дом! — изрева като бесен той.

— Твоят дом? — Гласът й звучеше съвсем спокойно. — А коя съм аз? Може би слугиня в кухнята? Как разговаряш с мен?

Слугинчетата се изпокриха по ъглите. Страхливите им погледи бяха устремени любопитно към Джудит и Гевин. Любопитството беше по-силно от страха. Не биваше да пропуснат нито една подробност от тази интересна сцена.

— Ти си моя съпруга, но не ти позволявам да се месиш в делата ми! Нямаш право да даваш нареждания на ковача и соколаря. Това не ти подхожда.

Джудит го гледаше без капка вълнение.

— Тогава ми кажи какви са задълженията на съпругата и аз ще се постарая да отговоря на очакванията ти.