Джуд Деверо - Джудит

Гевин беше обърнал глава, за да не гледа Джудит.

— Не съм забелязал чувството й за хумор — отбеляза мрачно той. — Нито веднъж не се е обърнала към мен с името ми.

— И защо да го прави, след като ти не намери нито една любезна дума за нея? Не те разбирам, братко. Някога ухажваше слугините и беше много по-мил с тях, отколкото си днес с жена си. Нима красотата й не заслужава най-прекрасните комплименти?

Гевин отговори с нарастващ гняв:

— Не съм някой глупав хлапак, за да позволя брат ми да ме поучава как да се отнасям към жените. Когато аз общувах с дами, ти беше още в пелени.

Рейн не отговори, но очите му заблестяха дяволито. Нямаше смисъл да напомня на Гевин, че е само четири години по-млад от него.

Гевин се надигна и се запъти към къщата. Заповяда да му приготвят ваната и когато се отпусна в горещата вода, се предаде на мрачните си мисли.

Дълбоко в себе си той признаваше, че Рейн има право, и това никак не му харесваше. Вероятно Джудит имаше всички основания да се държи хладно с него.

Още от самото начало женитбата им беше под лоша звезда. Той постъпи зле, като я удари през онази първа нощ. Беше нещастна случайност, че тя се появи в шатрата в най-неподходящия момент.

Но оттогава беше минало много време. Гевин си припомни как тя му каза, че ако иска нещо от нея, ще трябва да си го вземе насила. Докато се търкаше със сапуна, мислите му бяха заети с двете нощи, които двамата бяха прекарали заедно в дома на баща й. Тогава беше разбрал, че жена му е страстна натура. Колко ли време щеше да мине, преди да дойде отново в леглото му? Дали щеше да издържи дълго на изкушението?

Досега той бе получавал всяка жена, която искаше да има. Стигаше му само да вложи малка част от чара си. Един ден и упоритата му съпруга щеше да се предаде. Да, един ден тя щеше да го моли да я люби…

Най-после щеше да я подчини на волята си. И тогава щеше да има всичко, което искаше: да обича Лилиан и да прекарва нощите си с Джудит.

След банята той облече чисти дрехи и възвърна поне част от обичайната си бодрост. Самочувствието му беше пострадало сериозно, но мисълта, че скоро ще покори красивата си съпруга, го окриляше.

Той намери Джудит в оборите да говори успокоително на един кон, докато ковачът го подковаваше.

Първата мисъл на Гевин беше да й изкрещи, че е опасно, че животното може да се уплаши и да я ритне. Много скоро обаче той забеляза, че жена му разбира конете и те не се боят от нея.

— Нашите животни са малко диви — проговори тихо той и пристъпи към нея. — Но виждам, че ти се справяш учудващо добре.

Джудит се обърна рязко и го изгледа недоверчиво. Животното сякаш усети нервността й, подскочи и вдигна високо предните си крака. Ковачът едва успя да се хвърли в ъгъла.

— Дръжте го по-здраво, милейди! — нареди строго той, без да се обръща. — Имам още доста работа с подковата и не мога да си губя времето.

Гевин се ядоса. Ковачът си позволяваше да говори с жена му така, сякаш имаше насреща си обикновена слугиня! Ала Джудит изобщо не се засегна от поведението му.

— Няма нищо, Уилям, ще се оправя! — извика успокоително тя, дръпна по-силно юздата и нежно помилва муцуната на коня. — Нарани ли те?

— Не! — изръмжа ковачът. — Ето, готов съм — обади се след малко той. Обърна се и като позна Гевин, попита уплашено:

— Какво правите тук, господарю? Мога ли да направя нещо за вас?

— Да. Можеш да ми кажеш откъде си взел правото да даваш заповеди на своята господарка.

Уилям го погледна смутено и се изчерви. Джудит побърза да му се притече на помощ.

— Той го прави само когато е нужно — отговори с мека усмивка тя. — А сега върви да се погрижиш за другите коне, Уилям.

Мъжът се подчини веднага. Джудит се обърна отново към Гевин и в погледа й блесна упоритост. Учудването й беше голямо, когато той реагира с усмивка.

— Не съм дошъл да се карам е теб — обясни тихо той, улови ръката й и я привлече към себе си. — Исках да те попитам дали желаеш да приемеш един подарък. Виждаш ли онзи жребец?

— Черния? Да, познавам го добре.

— Баща ти не ти даде нито един кон…

— Той е готов да се раздели по-скоро с парите си, отколкото с някой от конете — усмихна се горчиво Джудит и си припомни зестрата си. Десетки коли с багаж бяха пристигнали в Аскот Касъл. Но нямаше нито един кон.

— Жребецът е баща на няколко прекрасни кобили. Отглеждат ги селяните в един двор наблизо. Мислех, че ще ти е приятно да отидем там и да си избереш онази, която ти хареса най-много.