Джуд Деверо - Джудит

За момент Гевин се слиса, но бързо се овладя.

— Гледай си женската работа! — изръмжа той. — Плети и ший. Наглеждай какво се върши в кухнята. И си приготвяй кремове за лице.

Сега вече Джудит се ядоса. Очите й заблестяха като злато.

— Кремове за лице, значи? — изфуча вбесено тя. — За толкова грозна ли ме смяташ? Това ли е, от което се нуждая? Може би трябва да си приготвя и мазило за миглите? Или руж за бледите ми бузи?

Гевин отново загуби ума и дума, но пак успя да се овладее.

— Не съм казал, че си грозна. Просто не искам да принизяваш ковача ми до положението на шивач.

Джудит вирна брадичка и устните й се опънаха в тънка линия.

— Добре, повече няма да му досаждам. Нека броните ви останат и занапред сковани и неудобни. Какво още ще ми заповядаш?

Гевин прехапа долната си устна. Разговорът вземаше обрат, който му беше неприятен.

— Кафезите на соколите… — започна нерешително той.

— Значи искаш птиците ти и занапред да страдат от болести и да си нараняват крилата. Много добре. Има ли и друго?

Гевин не знаеше какво да отговори. Стоеше и я гледаше и се чувстваше като истински глупак.

— Значи за в бъдеще ще си приготвям кремове за лице, за да крия грозотата си. Ще ви послушам, господарю — заключи тържествено тя и направи дълбок реверанс.

Гевин я сграбчи за раменете и я вдигна. Улови брадичката й и я принуди да го погледне.

— По дяволите, Джудит, ти не си грозна. Ти си най-красивата жена, която са виждали очите ми. — Погледът му се впи в примамливо червените устни.

Лицето й омекна, гласът й също прозвуча примирително:

— Тогава ще трябва да напрегна слабия си разум, за да си измисля по-добри занимания.

— Точно така — съгласи се задавено Гевин. Близостта й го изкарваше от равновесие.

Джудит се усмихна сладко.

— Преди това обаче бих желала да поговоря с ковача за новите върхове на стрелите…

Гевин примигна смаяно. Отново не можеше да повярва на ушите си. Пусна я рязко, тя политна назад и едва не се удари в бъчвата с брашно.

— Забранявам ти! — изкрещя като бесен той.

— Подчинявам се, повелителю мой — отговори с нежна усмивка тя.

Гевин се врътна и изскочи като луд от склада.

Рейн седеше в сянката на стената, протегнал счупения си крак. Пиеше с наслада от новата напитка на Джудит и си хапваше дребни сладки, току-що извадени от пещта.

През цялото време той наблюдаваше брат си и на моменти едва успяваше да удържи смеха си. Движенията на Гевин изразяваха кипящия в гърдите му гняв. Той беше възседнал коня си и препускаше, сякаш го гонеше самият дявол. Добре, че нещастното чучело, върху което изливаше гнева си, беше от слама.

Сцената в кухнята се разпространи със светкавична бързина из целия замък. А утре със сигурност щяха да я разказват на кралската трапеза в Лондон.

Рейн изпитваше малко съжаление към нещастния си брат, макар да разбираше, че той си заслужава урока. Нямаше нищо по-лошо от това да станеш смешен в очите на някоя жена. Не дай си Боже пък на собствената си.

— Дай малко почивка на бедното животно и ела при мен! — подвикна той на брат си.

Гевин се вслуша в съвета му едва когато конят му се обля в кървава пот. Той скочи от седлото, хвърли юздите на пажа си и закрачи уморено към сянката на стената.

— Заповядай, пийни — покани го с усмивка Рейн.

Гевин надигна с благодарност каничката, но я помириса недоверчиво и спря.

— Пак ли новата й напитка?

Тонът му беше толкова рязък, че Рейн неодобрително поклати глава.

— Да, Джудит я приготвя сама.

Гевин махна на пажа си.

— Иди и ми донеси една бира от мазето! — заповяда сърдито той.

Рейн понечи да каже нещо, но видя как тялото на брат му се скова и се отказа. Джудит излезе от къщата и се запъти спокойно към бойните коне, които стояха в далечния край на покритата с пясък площадка за упражнения.

Очите на Гевин запламтяха от гняв. Когато жена му спря пред конете, той се надигна, но Рейн улови ръката му и го задържа.

— Остави я. Има ли смисъл да започваш нов спор, който ще загубиш?

Пажът донесе бирата и когато се отдалечи, Рейн попита заинтересовано:

— Правиш ли и нещо друго, освен да крещиш на жена си?

Гевин го изгледа мрачно и понечи да отговори остро, но вместо това обърна лице и отпи голяма глътка бира.

— Погледни я внимателно и кажи какво в нея не ти харесва. Толкова е красива, че дори слънцето бледнее от завист. Цял ден работи усърдно и поддържа къщата в най-добър ред. Всеки мъж, всяка жена, всяко дете в замъка — даже опърничавият Саймън — всички я гледат в устата. А старите бойни жребци ядат ябълки от ръката й. Има невероятно чувство за хумор и е най-добрата шахматистка в цяла Англия. Какво още искаш?