Джуд Деверо - Алисия

— Проклятие! — изруга ядно той, когато жребецът отново започна да се подчинява на заповедите му.

Алисия се изсмя тържествуващо и го погледна през рамо.

— Май нашите шотландски шеги са малко грубички за теб? — попита подигравателно тя.

Стивън заби шпори в хълбоците на коня си. Алисия го видя да препуска към нея, но не можа да реагира достатъчно бързо. Стивън я хвана през кръста, издърпа я от гърба на коня и я сложи пред себе си на седлото.

— Веднага ме пусни! — заповяда сърдито тя. — Хората ми ни наблюдават.

— Много се радвам. Те видяха как се опита да ме направиш на глупак, сега ще видят и как си го връщам. Или се надяваше да полетя в пропастта и да си счупя главата?

— Не! Не искам крал Хенри да ми изпрати войската си! Не ти желая смърт на шотландска земя.

При тази откровеност Стивън загуби ума и дума.

— Може би заслужих този отговор — промърмори той и вдигна пръст към устата й, когато тя понечи да отговори. — Ти постъпи несправедливо с мен, Алисия. Не биваше да ме правиш смешен пред хората си. Затова ще си платиш скъпо и прескъпо. Има ли и други мъже, които са влизали през тези порти с Алисия Макарън на коня си?

— Често сме се връщали с мъртви мъже на седлата, когато англичаните…

Стивън затвори устата й с жадна целувка.

Макар и против волята си, Алисия се вкопчи в него, обви с ръце врата му, впи устни в неговите. Той я притисна силно до себе си и започна да милва гърба й. Усети топлата й кожа под тънкия лен и се разтрепери от желание. Шотландската мода имаше много предимства. През английските платове мъжът можеше да напипа най-много някоя кост.

Стивън се освободи пръв от транса, в който бяха изпаднали. Усети, че ги наблюдават. Отвори очи и повдигна леко глава, без да отделя устните си от тези на Алисия. Не беше забелязал, че конят му е продължил да галопира към кулата. Вече минаваха под арката и изведнъж бяха заобиколени от десетина мъже, все трезви, сериозни фигури, които не показваха чувствата си.

— Алисия, опомни се — проговори тихо той.

Алисия реагира веднага. Изтръгна се от ръцете му и погледна зарадвано мъжете.

— Дъглас! — прошепна задавено тя и полетя в разтворените обятия на един грамаден мъж. После поздрави сърдечно всички стражи.

Стивън слезе бавно от коня си и го преведе през портата. Мъжете не разговаряха с него, не го удостоиха дори с един поглед. Ала той усещаше почти физически, че го дебнат недоверчиви, бдителни очи. Алисия вървеше на няколко крачки пред него и се шегуваше с приятелите си.

Стивън се чувстваше самотен, изключен от общността им. Мъжете, които се държаха така враждебно, бяха облечени доста по-различно от хората в долината. Всички носеха панталони и обувки като Там, някои имаха дори ботуши, които стигаха до коленете им. Ала никой не беше покрил прасците или коленете си с плат или кожа.

Щом минаха през тясната порта, скалата се разтвори в широко плато. По пътя към голямата къща минаха покрай множество малки постройки, в които бяха работилниците. Имаше няколко обора, краварник, ковачница, дори градина със зеленчуци и подправки. Замъкът очевидно се снабдяваше сам с храна и можеше да издържи на всяка обсада.

Вътрешността му беше проста и без украси. Каменните стени бяха влажни, без облицовка, дори неизмазани. Тесните прозорци почти не пропускаха светлина. В този замък беше студено, много по-студено, отколкото навън, но в нито една стая не беше запален огън.

Алисия седна на едно дървено столче.

— Е, Дъглас, разказвай! Искам да знам всичко, което се е случило по време на отсъствието ми!

Стивън стоеше настрана и наблюдаваше сцената. Никой не попита Алисия дали е седнала удобно и уморена ли е от пътуването.

— Макгрегърови пак нападнаха пасищата ни. Преди две нощи ни откраднаха шест говеда.

Алисия смръщи чело. По-късно щеше да се занимае с клана Макгрегър.

— Какви проблеми има в клана?

Мъжът на име Дъглас подръпваше неспокойно дългата си коса.

— Робърт и Дезмънд отново се скараха заради земята край езерото. Робърт твърди, че сьомгите са негова собственост, а Дезмънд иска да му се плащат.

— Проля ли се кръв?

— Не, но скоро ще се стигне и дотам. Искаш ли да изпратя няколко души да се намесят в спора? Появата им ще угаси огъня.

Стивън направи крачка напред. Беше свикнал да урежда споровете между подчинените си. Ала Там бързо сложи ръка на рамото му, за да предотврати намесата му.

— Не можа ли да ти хрумне нещо по-добро, Дъглас? — попита сърдито Алисия. — Защо мислиш само за меча? Не проумя ли, че Робърт и Дезмънд се карат, защото са в нужда? Робърт трябва да се грижи за децата си, а Дезмънд има болнава жена, която не може да му роди деца. Трябва да уредим въпроса по мирен път.