Джуд Деверо - Алисия

Стивън застана между двамата. Алисия го погледна бързо и извърна глава.

— Много бих се радвал да облечете тази рокля — заговори спокойно той.

— Имам си сватбена рокля — отговори Алисия, без да го погледне.

— Пак ли имате проблеми с шотландката, Стивън? — попита подигравателно мъжки глас от дъното на залата.

Стивън изобщо не се обърна. Погледна втренчено Алисия, после я сграбчи за рамото и я изправи на крака. Не каза нито дума, но мрачното му лице беше недвусмислено предупреждение. Стисна китката й като в клещи и я поведе към вратата. Краката й се заплетоха в копринените поли и тя вдигна бързо края на роклята. Съзнаваше, че той щеше да продължи да я влачи след себе си даже ако беше паднала.

Стивън буквално я блъсна в стаята й и метна роклята на леглото.

— Облечете я! Веднага! — заповяда кратко той.

— Няма да се подчинявам на заповедите ви нито сега, нито в бъдеще! — изсъска вбесено Алисия.

Очите му бяха тъмни и корави.

— Направих всичко възможно, за да се извиня за закъснението си.

— Закъснение! — изкрещя тя. — Да не мислите, че съм толкова суетна и ви презирам заради селските ви маниери? Колко зле ме познавате! Исках да загубите турнира само защото Роджър Чатауърт е много по-подходящ за клана ми. Сега ще дойдете с мен в Шотландия, но хората ми ще ви презират поради същата причина, поради която ви презирам и аз: заради високомерието ви. Защото си въобразявате, че всичко е ваша собственост.

Стивън направи крачка към нея и улови брадичката й. Палецът и показалецът се забиха болезнено в бузите й.

— Омръзна ми да слушам постоянно за вашия клан. А още повече ме възмущава произнасянето на името Чатауърт. Тази рокля е подарък. Беше ушита специално за вас, а вие се противите като глупаво момиче!

Алисия се опита да освободи главата си, но не успя.

— Вие сте моя жена и сте длъжна да ми се подчинявате. Не знам нищо за хората ви и ще се занимая с тях едва когато ми дадете възможност да ги опозная. Обаче знам как трябва да се държат жените. Не пожалих нито усилия, нито пари, за да ви подаря тази рокля. Затова ще я облечете.

— Не! Няма да ви се подчиня! Аз съм господарката на Макарън!

— Проклятие! — изръмжа ядно мъжът, сграбчи я за раменете и я разтърси здравата. — Това не е въпрос между Англия и Шотландия или между господаря на клана и сподвижника му. Това е частен въпрос, между нас двамата, между мъж и жена! Ще облечете тази рокля, защото аз съм ваш съпруг и ви казвам, че трябва да я носите!

Той я пусна и видя, че думите му не са оказали желаното въздействие. Затова отново протегна ръце към нея и я метна като чувал на рамото си.

— Веднага ме пуснете!

Без да обръща внимание на протестите й, той я хвърли по лице на леглото.

— Престанете! Причинявате ми болка!

— Не забравяйте вие какво ми причинихте — отговори злобно той и се зае да разкопчава дребните копченца на гърба й. Настани се удобно върху дупето й и продължи да я съблича. — Тази вечер ще ви покажа раните, които Роджър ми нанесе заради вас. Стойте мирно или ще разкъсам на парченца проклетата ви рокля!

Алисия замръзна на мястото си и Стивън изгледа презрително гърба й.

— По всичко изглежда, че се нахвърляте върху мен само когато не става въпрос за парите ви.

— Ние сме бедна страна и не можем да си позволим разкоша и пилеенето на англичаните. — Тя не смееше да се помръдне и остави Стивън да разкопчее всички копченца. — Вие… тази сутрин се бихте много добре.

Стивън спря за миг, толкова голямо беше учудването му.

— Вероятно ви струваше много да произнесете тези думи, особено като се има предвид, че желаехте смъртта ми.

— Не желая никому да умре. Исках само…

— Вече знам какво искахте! Роджър Чатауърт!

Това беше странен момент помежду им. Алисия се чудеше на себе си. Не се чувстваше притеснена от близостта му, сякаш двамата бяха заедно от години. Съзнаваше, че не може да му обясни защо е пожелала Роджър Чатауърт за съпруг. Достатъчно пъти беше опитвала да му внуши логиката си. Сега изпитваше удоволствие от ревността в гласа му. Нека си въобразява, че тя е пожелала Роджър като мъж. Падаше му се.

— Готово! А сега станете и облечете роклята.

Алисия не се помръдна. Стивън се приведе и целуна тила й.

— Мисля, че не мога да чакам до довечера — промърмори дрезгаво той.

При тези думи младата жена се дръпна като опарена. Претърколи се настрана и се изправи, като притискаше роклята към гърдите си.

— Ще облека подаръка ви, ако напуснете стаята ми! — проговори сърдито тя.