Джуд Деверо - Алисия

— Не ме докосвай! — изсъска заплашително тя.

Стивън стана от леглото. Беше решен да действа бавно и с търпение. Алисия разбра, че той счита избухването й за дребен каприз. Проследи го с изумен поглед, когато отиде до масата и й наля чаша вино от голямата сребърна кана.

— Заповядай — усмихна се той и й подаде чашата. — Изпий виното и се успокой.

Алисия изби чашата от ръката му.

— Няма да ти дам да ме докоснеш!

— Алисия, ти си нервна. Всяка млада съпруга се страхува от първата нощ.

— Първата нощ! — повтори с пронизителен глас тя. — И ти си мислиш, че това е първата ми нощ? Спала съм с половината клан. Не разбираш ли, че не искам да ме докосват мръсните ти английски ръце!

Стивън не губеше търпение.

— Знаеш много добре, че това е лъжа. Нямаше да изпитваш такъв ужас, ако вече беше спала с мъж. Отпусни се, моля те. Защо само влошаваш положението си? Какво всъщност искаш да постигнеш?

Алисия побесня от гняв. Този мъж си въобразяваше, че тя е безсилна срещу него! Макар и съвсем гол, от него се излъчваха непобедима сила и воля. Тя го погледна злобно, защото беше уверена, че ей сега ще изтрие самоуверената усмивка от лицето му.

— Раб, дръж! — заповяда властно тя.

Огромното куче се поколеба само секунда, после се хвърли право срещу шията на Стивън.

Мъжът отскочи настрана. Реакцията му беше по-бърза от тази на кучето. Когато вълчакът полетя срещу него със заплашително ръмжене и оголени зъби, той протегна светкавично ръка и юмрукът му се заби с все сила в черепа на животното. Раб полетя към стената, удари се и се свлече безсилно на пода.

— Раб! — изпищя Алисия, пусна завивката и се втурна да помогне на защитника си.

Стивън хвърли бърз поглед към падналото куче, за да се убеди, че не го е наранил сериозно. Много скоро гледката на голата жена погълна вниманието му. Розовите връхчета на гърдите й и закръглените хълбоци, покрити сякаш с най-фин сатен, го подлудяваха.

— За това ще ви убия! — изкрещя гневно Алисия. Стивън беше омагьосан от красотата й и изобщо не забеляза как ръката й се стрелна към ножа, оставен край купата с плодове. Ножът не беше достатъчно остър, но можеше да му причини сериозна вреда. Той видя само блясъка на острието и усети как металът се заби в рамото му. В последния момент успя да се отмести и ножът се плъзна по кожата, без да проникне навътре.

— Проклятие! — прошепна задавено той и притисна длан към раната. По пръстите му потече кръв. Изведнъж се почувства безкрайно уморен. Седна на леглото и заповяда:

— Откъснете парче от чаршафа, за да се превържа!

Алисия стоеше като прикована към мястото си. Треперещите пръсти продължаваха да стискат окървавения нож.

Стивън я погледна и тялото й се разтрепери.

— Откъснете парче от чаршафа! — заповяда повторно той и тя се подчини. Коленичи на пода, откъсна крайчето на ленения чаршаф и му го подаде. После бързо се уви със завивката.

Стивън не я помоли за помощ, а се превърза сам с помощта на другата ръка и зъбите си. После посвети вниманието си на кучето.

— Ела тук, Раб — нареди спокойно той. Кучето се подчини веднага. Стивън го прегледа внимателно и когато не откри никакво нараняване, помилва зарадвано гъстата козина. Раб изръмжа тихо и потърка огромната си глава в дланта му.

— Добро момче — проговори меко Стивън. — Легни си в ъгъла и заспивай. — Раб отиде на мястото, посочено от Стивън, излегна се и скри муцуна в предните си лапи.

— Върни се в леглото, Алисия — нареди Стивън със същия тон, с който беше говорил на кучето.

— Аз не съм Раб, който забрави толкова бързо дълга и верността си.

— О, по дяволите! — изръмжа гневно мъжът, скочи от леглото, отиде при нея и улови китката й. Дръпна с един замах завивката и я хвърли на пода. — Ще се покориш на волята ми, дори ако трябва да приложа насилие. — Той я сложи в скута си и нанесе няколко силни удара върху твърдото кръгло дупе. Когато пръстите му оставиха достатъчно следи по задника й, той се надигна и я хвърли в другия край на леглото, без да обръща внимание на сълзите, които болката и унижението бяха извикали в очите й. Изтегна се до нея, сложи едната си ръка на кръста й и вдигна бедрото си върху краката й. Отпусна се във възглавниците и затвори очи. Беше прекрасно да усеща голата й кожа под своята. Искаше да я прегърне с две ръце, но се чувстваше невероятно уморен. Сутринта беше водил тежък бой с Роджър, а през останалото време се беше сражавал с Алисия и кучето й. Обзе го неземно спокойствие. Тази жена беше негова и щеше да му принадлежи до края на дните си. Мускулите му се отпуснаха.