Джуд Деверо - Алисия

Стивън се изсмя с дълбок, гърлен смях и ръцете му се спуснаха надолу към глезените. После вдигна едното стъпало и започна да го милва с устни. Езикът му се втурна към колянната ямка.

Алисия се мяташе насам-натам и стенеше задавено. По тялото й се разливаха сладостни тръпки, ръцете и краката й трепереха като в треска. Никога не беше изпитвала такава наслада. Дъхът й се ускори, сърцето й заби като безумно.

Стивън я обърна по корем и започна да целува коленните ямки. Алисия се замята толкова силно, че едва не падна от леглото. Стивън се засмя и притисна с две ръце гърба й. Тя зарови лице във възглавницата и застена, сякаш изпитваше силни болки. Той продължа да я измъчва с език и зъби, да изследва всеки сантиметър от невероятно чувствителните й крака.

Желанието му стана толкова силно, че надви всички останали чувства. Обърна я отново по гръб и устните му потърсиха нейните. Не беше подготвен за страстта, с която тя отговори на целувката му. Ръцете й се сключиха около шията му и го стиснаха с такава сила, че той едва не извика. Устата й не се насищаше да целува неговата. Той разбра, че тя също го желае, но няма представа какво трябва да стори, за да задоволи желанието си.

Алисия се мяташе в ръцете му, милваше неспокойно гърба и раменете му и Стивън разбра, че мигът е настъпил. Притисна я във възглавниците и легна върху нея. Краката й се отвориха от само себе си. Тя беше готова да го приеме. Когато проникна в нея, очите й се разшириха изненадано, но само след миг на лицето й изгря усмивка. Тя отметна глава назад и затвори очи.

— Да — прошепна с наслада тя. — О, да, да!

Стивън почувства, че сърцето му е спряло да бие. Прекрасната жена под него, гърлените звуци, които се изтръгваха от устните й, бяха по-изкушаващи от всички любовни слова. Тази жена не се страхуваше от мъжа до себе си, а беше равноправна партньорка в страстта.

Той се задвижи в бърз ритъм и тя не се поколеба да го последва. Ръцете й милваха тялото му, триеха се във вътрешната страна на бедрата му и Стивън почувства как ей сега ще се пръсне от напиращата в тялото му могъща страст. Алисия приемаше с готовност тласъците му и им отговаряше с нарастваща сила. Когато най-после стигна до върха, разтърсването беше толкова силно, че сякаш го разцепи на две.

Окъпан в пот, изтощен до смърт, той рухна върху Алисия и я притисна до себе си с такава сила, че дъхът й спря. Това не я смути. За момент дори повярва, че мъжът върху нея е мъртъв. Тя самата имаше чувството, че тялото й се е разкъсало на хиляди парченца, и нямаше да стане от леглото даже ако животът й зависеше от това. Без да сваля ръцете и краката си от Стивън, тя потъна в меките обятия на съня.

Когато се събуди, видя над главата си подигравателно усмихнатите сини очи. Стаята беше заляна от слънце и разкриваше всички тайни. Алисия си припомни всичко, което се случи помежду им, и пламна от срам. Странно, но тя бе забравила усещанията, които бяха виновни за невероятното й поведение.

Стивън докосна бузата й и проговори дрезгаво:

— Знаех си, че си струва да се бия за теб.

Алисия се отдръпна настрана и го погледна учудено. Чувстваше се невероятно добре. Вече не помнеше откога не се е чувствала така спокойна и отпусната. Ами да, каза си успокоено тя, защото знам, че съм си същата. Прекарах нощта с мъж, но нищо в мен не се промени. Мразя го както преди. Стивън си оставаше враг — един непоносим, дързък англичанин.

— Това е всичко, което виждаш в мен, нали? Уличница, която ти топли леглото.

Стивън се усмихна лениво.

— Ти за малко не го запали. — Пръстите му се плъзгаха по голото й рамо.

— Пусни ме! — заповяда енергично тя, скочи от леглото и посегна към кадифения си халат.

Някой почука на вратата и само след миг в стаята влезе Мораг, понесла кана с гореща вода.

— Чух ви да се карате още от стълбището — заговори укорително тя.

— Сигурен съм, че не си чула караница, а нещо съвсем друго — засмя се Стивън и се протегна доволно.

Мораг се обърна към него и се ухили до ушите. Черните й очи почти се скриха между многото бръчки.

— Изглеждате доволен — установи тя и измери с одобрителен поглед мускулестото, загоряло от слънцето тяло.

— Искам да ти кажа, че съм повече от доволен. Вече не ми е чудно, че планинците не обичат равнината — отговори Стивън и се обърна бавно към Алисия, когато го гледаше с нарастващ гняв.

В рамката на вратата застана Крис Одли.

— Нямаме ли право на личен живот! — изфуча разярено Алисия и се обърна към прозореца. Раб се приближи до нея и помаха с опашка, но тя не го погали. Кучето я бе предало два пъти тази нощ. Първо, когато позволи на Стивън да го милва, и второ, когато допусна да се случи това… Лицето й пламна от срам.